Макар и само с 5 стотни, разликата в успеха на матурата по български език и литература между профилираните и професионалните училища[1] се свива за втора поредна година, достигайки 87 стотни. Въпреки това резултатите на професионалните училища продължават да са значително по-ниски от тези на профилираните.
Професионалното образование в България е ключово за изграждане на специалисти по професии, за които се очаква да има търсене на пазара на труда и за които не е необходимо висше образование. Това означава, че професионалното образование следва да е пряко свързано с местния пазар на труда и да позволява бърза реализация на завършилите[2]. Важно е да се помни, че значителна част от българските зрелостници завършват професионално образование – по последни данни на НСИ това са повече от 44% от всички ученици в България.
За оценка на качеството на професионалното образование можем да говорим единствено в сравнителен план, тъй като нито един национален изпит, провеждан от МОН, не позволява динамично сравнение на резултатите във времето – поради това и трудно може да се каже дали те се подобряват или не. Въпреки това обаче зрелостният изпит по български език и литература дава възможност за сравняване на резултати между категории училища. С аналитична цел сме отделили училищата, в които по-голямата част от учениците се обучават в професионални паралелки за последните пет години, като изчисляваме средния успех в тях и го сравняваме с този в училищата, в които учениците завършват предимно профилирано образование. Данните показват, че през 2024 година броят на училищата в България с предимно професионални паралелки вече надхвърля този с предимно профилирани такива.
Бележка: В анализа не използваме официалното разделение на гимназиите съгласно чл. 38, ал. 2 на закона за предучилищното и училищното образование на професионални и профилирани, а ги разделяме според броя на учениците, обучавани в паралелки с професионална и профилирана насоченост.
Изчисленията на резултатите от ДЗИ показват, че през 2024 година професионалните училища реализират среден успех[3] с 87 стотни по-нисък от този на профилираните гимназии, като за последните две години тя леко се свива. Разликата е най-голяма през 2022 година, когато достига до 99 стотни, но през всяка от разглежданите години разликата между двата вида училища е над 83 стотни. Това е значителна разлика в успеха и показва дълбоки различия в подготовката на учениците по родния език, независимо от сходния брой часове и учебни програми.
Разбира се, обяснение за тези разлики има извън аргумента за качеството на обучението в училищата. На първо място, те се дължат на различия в подбора на учениците след 7 клас. Като цяло учениците и техните родители показват предпочитания (и съответно по-високи входящи балове) към паралелки с профилирано обучение. По-силните ученици на входа съответно имат и по-високи резултати на изхода. Този аргумент е валиден в големите общини, където разнообразието на средни училища и конкуренцията между тях са по-големи. На второ място причина за разликите е фактът, че тежестта на матурите при приема във висшето образование е сериозен. Това засилва стойността на резултатите от ДЗИ за учениците с профилирана подготовка, които традиционно желаят да продължат образованието си след средното. На трето място е допускането, че част от професионалните гимназии всъщност са наследили специалности в професионални направления, останали от миналото, което ограничава търсенето им от учениците и принуждава училищата да приемат ученици на „остатъчен принцип“, а не по желание за упражняване на конкретна професия. При тях подобряването на качеството на обучението е затруднено и съответно резултатите са по-слаби.
Въпреки по-ниските резултати обаче, данните показват, че все повече училища в България избират да откриват професионални паралелки вместо профилирани в опит да задържат учениците си, като им предлагат обучение по професия. Този аргумент е валиден за по-малките училища, тъй като в тях е трудно да се поддържа избор на профилирана подготовка на високо ниво, а и финансирането на учениците в профилираните паралелки като цяло е по-ниско от това в професионалните.
Практическата (а не академична) насоченост на обучението в професионалните паралелки и училища като че ли измества на заден план въпроса с качеството на обучението в тях и резултатите на учениците на матурата. Въпреки това различията в нивото на владеене на български език, които резултатите демонстрират, следва да се изследват допълнително и да се намаляват. Доброто владеене на родния език е ключово във всички аспекти на личния, професионалния и обществения живот на човек.
Подобряването на качеството и на резултатите на професионалните училища минава още и през прецизиране на професиите, разширяване на обхвата на дуалното обучение и стимулиране на доброто представяне чрез адекватна система за оценка и награждаване за резултати. Ще се наложи и закриване на неефективни професионални паралелки и гимназии, които показват дълготрайно ниски резултати и генерират слаб интерес или пък редовно „произвеждат“ работници по професии, за които липсва какъвто и да било интерес на пазара на труда.
[1] Всяка паралелка в гимназиалния етап на обучение в България е или профилирана или професионална. Профилираните паралелки дават възможност на учениците в тях да избират 3 или 4 между 11 възможни профила, докато професионалните паралелки предлагат обучение за придобиване на професионална квалификация по конкретна професия. Средните училища могат да откриват както профилирани, така и професионални паралелки, но професионалните гимназии по смисъла на ЗПУО могат да откриват само професионални паралелки.
[2] За съжаление, според анализ на ИПИ от 2024 г. почти половината ученици в професионалното образование няма да работят това, за което са учили. Виж повече тук
[3] Става дума за средния успех по шестобалната система, претеглен с броя на учениците, положили ДЗИ по БЕЛ във всяко училище. Данните за резултатите на матурата по български език и литература по училища са налични на портала за отворени данни https://data.egov.bg/
