Както вече коментирахме, изравнителната субсидия от държавния бюджет към общините през 2024 г. почти не расте в сравнение с предходната година. Същото важи и за целевата субсидия за капиталови разходи, която остава на същото ниво– 426,31 млн. лв., след като през 2023 г. размерът ѝ се увеличи с цели 43% спрямо 2022 година. Важно е обаче да се отбележи, че този трансфер не е единственият механизъм държавата да финансира капиталови разходи на общинско ниво. В закона за държавния бюджет за 2024 г. е разписана детайлна инвестиционна програма за общински проекти, чиято стойност надвишава значително субсидията за капиталови разходи.
Новият модел за финансиране на общински проекти допълва и в някакъв смисъл измества целевата субсидия за капиталови разходи, като поставя и въпроса дали финансирането към общините трябва да претърпи промени, така че да включи и списъка с общинските проекти в един общ модел на финансиране. Въпреки това, отчитайки, че новият модел да финансиране на общински проекти – с квоти за всяка община и прилагане на списък в бюджета, е възможно тепърва да търпи развитие, е важно да погледнем към детайлите на „традиционната“ целева субсидия за капиталови разходи.
Целевата субсидия за капиталови разходи се състои от два компонента – основен и допълнителен. Основният компонент разпределя средствата от субсидията измежду общините, отчитайки техните нужди според различни критерии, разглеждани с различна тежест. Например броят на населените места с над 10 души има тежест от 45%, дължината на общинските пътища – 25%, броят на населението – 25%, а територията – 5%. Колкото по-голям е делът на всяка община по тези показатели спрямо общото за страната, толкова повече средства получава тя по този компонент от субсидията, защото с по-големия брой селища, население, пътна мрежа и територия са свързани с по-високи инвестиционни нужди.
Допълнителният компонент върви ортогонално на това схващане със своя изравнителен характер, понеже заделя допълнително средства за общините, попадащи в 4-та и 5-та категория в категоризацията на общините според чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Категоризацията е изготвена на база множество индикатори в различни групи – демографски (например брой на населението, отношението между възрастовите групи 65+ години и 15-64 години), урбанизационни (например дял на масивните и стоманобетонните жилища), инфраструктурни (например гъстота на държавната пътна мрежа, степен на газификация, достъп до канализация и интернет, брой лечебни заведения и детски градини), социално-икономически (например данъчни приходи, заетост, безработица) и територия. Четвъртата и петата категория включват най-слабо представящите се общини по всички тези индикатори, затова и допълнителният компонент на капиталовата субсидия цели да ги компенсира.
В номинално изражение, най-висока е субсидията към Столична община (23,46 млн. лв.), следвана от тази към общините Кърджали (6,45 млн. лв.), Габрово (6,08 млн. лв.), Стара Загора (5,88 млн. лв.) и Варна (5,79 млн. лв.). В челната петица се нареждат именно големи областни центрове, защото те имат предимство в критериите, заложени в основния компонент на субсидията, особено население и пътна мрежа. Най-ниските субсидии се намират в общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хиляди лв.), както и Кричим, Антон и Копривщица (по 260 хил. лв.).
Въпреки че общата стойност на субсидията остава непроменена през 2024 г., на общинско ниво това не важи – някои общини са получили по-малко, а други повече. В общо 47 общини капиталовата субсидия е по-ниска спрямо 2023 г., като най-големи понижения бележат общините Трекляно (-17,2%), Гурково (-12,8%), Трън (-8,9%) и Земен (-7,4%). Най-високо е увеличението при общините Мирково (8,5%), Божурище (7,2%), Пещера (7%) и Сливница (5,8%). Измененията на общинско ниво могат да се обяснят с промени в относителната позиция на различните общини в индикаторите, разглеждани в основния компонент. Ако дадена община има например относително по-малко население или селища с над 10 души спрямо останалите в сравнение с 2023 г., то по механизма тя ще получи и по-ниска субсидия.
Отнесено към населението, през 2024 г. средният размер на капиталовата субсидия е 66,13 лв. на жител, като в точно 50 общини тази стойност е по-ниска. Най-ниска субсидия средно на човек получават общините Пловдив (16,57 лв./човек), Варна (18 лв./човек), Ямбол (18,04 лв.), Добрич (18,22 лв.) и Столична (18,27 лв./човек). Това се дължи на високия брой на населението им, както и на факта, че областните градове не получават компенсациите за четвърта и пета категория. Нещо повече, при първите четири в тази група играе роля и много малката им територия, особено при Пловдив, Добрич и Ямбол, където градският център и периферията (т.нар. селска територия) са поместени в отделни общини. Най-висока субсидия на човек получават общините Трекляно (1830,53 лв./човек), Ковачевци (774,84 лв./човек), Невестино (727, 96 лв./човек) и Трън (658,65 лв./човек) – това са слабонаселени общини, които получават и бонус поради категоризацията им.
