Бюджет 2024 г. предвижда изравнителни субсидии за общините на обща стойност 410 млн. лв. , или едва 1,49% повече спрямо миналата година – над четири пъти по-нисък годишен ръст спрямо 2023 г. Това показват данните за изравнителната субсидия за тази година, на които се спираме днес в поредицата „265 истории за икономика“. Целта на този трансфер е да подпомогне общините, които не генерират достатъчни собствени приходи от местни данъци и такси, общински услуги, концесии и стопанисване на общинска собственост. Според механизма, използван от Министерството на финансите, достъп до тези средства имат само общини, чиито средни собствени приходи на човек възлизат на по-малко от 120% от средните за страната.[1] Субсидията включва пет различни компонента:
- Първият компонент представлява разликата между 120% от средните собствени общински приходи за страната и собствените приходи на човек в общината, умножени по населението на общината. Идеята му е да приравни всички общини до едно и също базово ниво на приходи спрямо население.
- Вторият компонент взима предвид разходните нужди на общините, като разглежда следните индикатори с различна тежест – население (52%), територия (26%), дължина на общинската пътна мрежа (13%), брой възрастни на 65 и повече години (5%), брой деца до 5 г. (3%) и брой деца на 6-14 г. (1%). Тези индикатори се събират за всички общини, получаващи субсидия, и колкото по-висок е делът на дадена община от сбора по даден индикатор, толкова по-голяма сума получава тя.
- Третият компонент от субсидията е предвиден за общини, в които делът на собствените приходи преди 2 години (в случая за 2022 г.) е бил под 25% от общите постъпления на общината за годината, като колкото по-далеч е дадена община от тази граница, толкова по-голяма е компенсацията по този компонент. Целта е да се подкрепят допълнително общините с изключително ниски собствени приходи.
- Четвъртият компонент е предвиден за общините, при които сборът от първите три компонента е по-нисък от общата изравнителна субсидия, получена от тях за предходната година, като той компенсира разликата между двете стойности. Целта му е всяка община да получи поне толкова голяма изравнителна субсидия, колкото и миналата година.
- Петият компонент е предвиден за общините, чиято местна данъчна тежест е по-висока от средната допустима според Закона за местни данъци и такси, като се взимат предвид данъците върху недвижимите имоти, придобиването на имущество и превозните средства. Този компонент компенсира общините, които не успяват да генерират достатъчно високи собствени приходи въпреки опитите си да го направят с по-високи данъчни ставки.
През 2024 г. за 247 общини е предвидена изравнителна субсидия, т.е. само 18 имат собствени приходи на човек по-високи от 120% от средното за страната и не получават трансфер от държавния бюджет. Както сме коментирали и преди, тази група включва туристически общини (както по Черноморието, така и някои планински като Банско и Чепеларе), общини с големи компании на територията им като Елин Пелин, Козлодуй и Божурище, както и столицата. С най-висока субсидия са общините Пазарджик (7,72 млн. лв.), Русе (7,52 млн. лв.), Стара Загора (7,16 млн. лв.) и Сливен (6,74 млн. лв.). След тях се нареждат и други големи градски общини, като това се дължи на факта, че някои от компонентите на субсидията са индексирани спрямо населението, за да може по-големите общини с по-големи нужди да получават по-големи суми. Тази година субсидия получават и общините Пловдив и Бургас, след като миналата година не се класираха за такъв трансфер, но предвидените за тях суми за 2024 г. са сравнително ниски (3,35 млн. лв. за Пловдив и 1,71 млн. лв. за Бургас) поради малкото им отстояние под 120-процентовия праг.
Интересното за изравнителната субсидия тази година е, че тя расте доста по-бавно през 2024 г. – 1,49% спрямо 6,6% за 2023 г. В цели 147 общини субсидията остава същата като в предходната година (припомняме, че чисто методологически тя не може да намалее), като това включва 17 общини, в които субсидията е била 0 лв. и миналата година. За сравнение, през 2023 г. субсидията е останала непроменена в едва 60 общини (18 от които не са получавали субсидия). В община Божурище субсидията намалява със 100% спрямо 2023 г., като това се дължи на по-високи собствени приходи, които надхвърлят 120-процентовия праг и я изключват от достъп до този трансфер. От другата страна на разпределението стоят общините Борино (33,25% ръст в субсидията), Ново село (16,37%) и Перущица (6,27%). Само в 31 общини ръстът е по-висок от общия ръст на субсидията за страната.
Интересно е да се разгледа и размерът на изравнителната субсидия спрямо населението на общините. Най-високите стойности се наблюдават в малки общини със слаба икономическа активност, където общата субсидия е висока поради ниските собствени приходи, а броят на населението е нисък. На челните позиции се нареждат общините Трекляно (877 лв./човек), Бойница (473 лв./човек), Чупрене (329 лв./човек) и Невестино (301 лв./човек). Същевременно най-малко на човек под формата на изравнителни субсидии получават областни центрове – Бургас (9 лв./човек), Пловдив (10 лв./човек), Благоевград (34 лв./човек) и Велико Търново (34 лв.) – като това се дължи на сравнително по-ниска обща субсидия поради нелоши собствени приходи и сравнително висок брой на населението. Средно за страната се падат по 63,30 лв. на човек в изравнителна субсидия, като в 234 общини субсидията е по-висока. Ако изключим общините, които не получават субсидия, средно за страната на човек се падат 88,31 лв., а 202 общини получават повече.
[1] Важно е да уточним, че се разглеждат собствените приходи за 2 години назад – например, за 2024 г. се определя кои общини имат право на достъп до изравнителна субсидия според данните за собствени общински приходи за 2022 г.
