Предстоят поредните избори и съвсем скоро отново ще започнем да слушаме политиците да се упражняват по редовната тема с демографската ситуация у нас и да предлагат мерки за нейното бързо решение. Разбира се, тези процеси нямат бързо решение, но освен това то най-често не е там, където управляващите го търсят. Данните сочат, че не насърчаване на раждаемостта е необходимо, за да се облекчи демографския натиск, а политика по ограничаване на прекомерната и предотвратима смъртност у нас.
Нека изпреварим политическите събития и обърнем внимание на информацията за развитието на населението на България, с които националната и европейската статистики разполагат. За последните 10 години коефициентът на естествен прираст на населението на България е отрицателен, като той се движи между -6 и -13‰. Най-висок негативен естествен прираст е регистриран, очаквано, през 2021 година по време на пандемията от ковид-19. Практически това означава, че всяка година България губи население и този процес е устойчив във времето. За сравнение Европейският съюз също устойчиво губи население, но не в такива мащаби както у нас.
Естественият прираст е разликата между раждаемостта и смъртността. И докато при раждаемостта се наблюдава стабилизиране и дори – увеличение на коефициента през последната 2023 година, през която той за първи път надхвърля средната стойност за страните в Европа, то при смъртността ситуацията не е такава. Интензитетът на умиране на населението в България след края на пандемията се стабилизира на равнище от около -15‰, с около 5‰ над нивото в ЕС и по нищо не личи тенденция към намаление.
Какво друго показват данните?
- В България смъртността се дължи най-вече на болести на органите на кръвообращението (61,1% от всички смъртни случаи за 2023 година[1]), новообразувания (16,5%) и болести на дихателната система (4,9%). За последната година Ковид-19 отстъпва от трето на девето място по причина за смърт на българите.
- Преждевременната смъртност у нас е 19,2%[2] – всеки пети е починал преди да навърши 65 годишна възраст. Тя леко спада през последните 10 години, но все още е на високо ниво. Това са хора в трудоспособна възраст и смъртта им има пряк отрицателен ефект върху икономиката.
- По-големият проблем обаче е, че предотвратимата смъртност у нас е една от най-високите в страните членки на ЕС – изпреварва ни само Румъния. Тя е 2,3 пъти над средноевропейската. Този показател дава информация за онези причини за смърт, които в голяма степен биха могли да бъдат избегнати чрез ефективни действия на системата на здравеопазване и превантивни интервенции преди появата на заболяването/ нараняването[3].
- Регионалните различия в смъртността също са значими и демонстрират както разлики в стила и начина на живот на населението, така и пропуските и липси в местните здравни системи.
Данните недвусмислено показват липсата на ефективност на здравната ни политика. Нужни са сериозни действия по отношение на: подобряване на системата на спешната помощ, засилване на превантивните грижи по ранното откриване, диагностициране и лечение на заболявания, насочване на ресурси от болничната към извънболничната помощ с цел превенция, сериозни стимули и механизми към личните лекари за осъществяване на по-сериозна профилактика и много други. Ако не се поставят и постигат цели, свързани с ограничаване на смъртността и подобряване на здравето на населението, постоянното годишно увеличение на бюджета на НЗОК ще е поредното напразно изливане на вода в пясъка – така, както много години досега.
[1] По данни на НСИ.
[2] По данни на НЦОЗА. Преждевременната смъртност показва дела на смъртни случаи на хора, умрели преди 65 годишна възраст
[3] Дефиницията е на ОИСР от 2019 г., https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/3b4fdbf2-en.pdf?expires=1724398836&id=id&accname=guest&checksum=E4BA46722A48A097D021B25FAA0090E0
