Местните хора в Странджа са дълбоко свързани със своята планина. И я обичат. И искат да я пазят. Само така мога да си обясня риска, който е поел един човек, за да наблюдава гората, на скрито място, в нищото, до Малко Търново и съвсем близо до оградата на българо-турската граница, както и да заснеме една дълбока язва в сърцето на Странджа планина. И да ни сигнализира. Да изпрати снимки като доказателство. Да изпрати звуков файл като свидетелство.
А това не беше просто сигнал за незаконно сметище, за заловени мигранти на границата и стадо коне. Това беше изповед на човек, чиито корени са в същата планина – Странджа. Природен парк Странджа. Защитена територия.
Военен камион пренася и изхвърля на незаконно сметище до българо-турската граница край Малко Търново, иззети лични вещи на заловени мигранти, преди да бъдат върнати на територията на Турция
Какво са видели очите му? Ето какво:
„ Това, което видях около Малко Търново – то е в близост до самата ограда, която е между нас и Турция – тонове боклуци! Боклуци, конфискувани от бежанци, които всеки ден залавяме и връщаме в Турция. Те са бежанци от различни страни. Като тези боклуци включват дрехи, техника, говорим за телефони и батерии, зарядни устройства имаше, машинки за подстригване, храна – всякакъв вид храна – консерви, храни, отворени, които се развалят. Също така сме намирали – мисля, че се казва „наслар“ – то е вид наркотик. Доколкото знам е остатък от хероин, ако не се бъркам. Или от кокаин. Като рядко се намират такива неща в бежанците. Тонове боклуци са в природата. Имайте предвид, че първият път, когато бях там, имаше цяло стадо коне. Тези коне, най-вероятно може да ядат от храните, които се изхвърлят там. Храните могат да са заразени. Може да заразят самите животни. А дори и да не са стадо коне, може да са всякакви животни – диви, които обитават мястото. И е голяма предпоставка за пожари. Пожарите, виждате, че не са рядко нещо в България. Имайте предвид, че повечето от дрехите там са от изкуствени материи и горят. Огънят, който могат да направят е силен. Може да се разрасне в гората. И това е едно от многото неща, които ми направиха лошо впечатление.“
Шокиращо, нали?
Какво се случва на българо-турската граница?
Според свидетелството – военни камиони на българската армия извозват и хвърлят в незаконно сметище, само на 30-тина метра от оградата на границата, тонове боклуци, иззети от заловените мигранти и връщани в Турция. А боклукът – това са лични вещи – дрехи, техника, телефони, храни, отворени консерви, лекарства, дори наркотик – „наслар“ – отпадъчен продукт от хероина. Всякакви вероятни зарази били изхвърляни на създаденото незаконно сметище.
Още един военен камион, на който се вижда номерът, и за който се потвърди, че е на Транспортния батальон в Бургас, изхвърля мигрантски боклук през нощта на незаконно сметище.
Снимките доказват това. Военен камион разтоварва черни чували с боклук на сметището. Това става през деня. Но има и нощни снимки. Има и видеоклип. На една от снимките се вижда номерът на военния камион. Вижда се и войник, който разтоварва черните чували. Впрочем, тази снимка не е от незаконното сметище край Малко Търново. Тази снимка била от друго такова сметище край Резово.
Кой издава заповед военните камиони да тровят природата?
Едно стадо коне се ровело в боклуците. Така те стават вероятен преносител на зарази. Това е видял нашият свидетел. А и се увеличава опасността от пожари. Защото повечето дрехи на мигрантите били от изкуствени материи.
Защо се изземват личните вещи от бежанците, преди да ги върнат в Турция?
Защо тези лични вещи се трупат в една дупка в планината Странджа?
Кой издава такива заповеди? Нали заловените мигранти се отвеждат в бежанските лагери? Например, този трай Харманли. Нали българската граница се пази от „Гранична полиция“? Нали тук са и служителите на Фронтекс – Европейската агенция за гранична и брегова охрана?
Тази Агенция е създадена със специален Европейски регламент, за да оказва подкрепа на държавите-членки, асоциирани към Шенген в борбата с незаконната имиграция и трансграничната престъпност. Но, един специален доклад на Европейската сметна палата установи, че подкрепата на Фронтекс за управлението на външните граници на Европейския съюз, все още не е достатъчно ефективна. Например това, че липсва анализ на риска. И че възникналите събития по границите не се вкарвали в системата в реално време.
Затова бяха набелязани мерки, как да се подобри управлението на външните граници на Съюза? Така Фронтекс трябва да се превърне в постоянен корпус от 10 хиляди оперативни служители и със среден бюджет – 900 хиляди Евро годишно.
Нима е възможно, тези събития със заловените мигранти на българо-турската граница и незаконното сметище с техните лични вещи, да не бъде забелязано от служителите на Фронтекс, които също обикалят край оградата?
А това, което се случва, според свидетелствата – не е ли незаконно, неморално и опасно? Как става всичко това? Как боклукът се появява в каросерията на военните камиони? Според снимките, това са камиони, марка ЗИЛ 131, съветско производство.
Това поисках да уточни свидетелят в интервю. Скриваме името и гласа му, от съображения за сигурност.
И той разказва, че тези отпадъци са собственост и екипировка на бежанци, които идват от Близкия Изток и от африкански държави. След като ги заловят на границата, ги товарели в каросериите на военните камиони. Извозвали ги на места, които определяла „Гранична полиция“. Не си оставяли доброволно дрехите и другите лични вещи в колите. От „Гранична полиция“ им казвали да ги оставят в камиона. Когато имало малки деца им оставяли малко храна и вода. Но полицаите със заповеди им изземвали личните вещи. И тогава, през оградата се отваряли портали. Пускали ги там и им казвали – „Тръгвайте направо!“ А вещите им оставали в полицията или във военните. От „Гранична полиция“ определяли някакво място, където да се изхвърлят тези вещи. И с времето се натрупвали много. От време на време палели куповете. Но, специално за Малко Търново, където сметището било голямо и с гъста растителност, не палели боклуците. И те се трупали там няколко години поред. На бременните жени понякога им оставяли вода и храна, най-много за половин-един ден. Било се случвало, бременни жени, може били в момент на раждане, да бъдат оставени в гората. Това звучи страшно, но това били реалните отношение на българската охрана на границата към бежанците.
Военен камион с войник, който разтоварва черни торби с мигрантски боклук на незаконно сметище край Резово.
Това са свидетелствата на нашия източник.
Много, много трудно за разследване.
Как ще открием сметището? В Странджа, в нищото, до оградата на границата, където дори няма сигнал за телефон и джи пи ес. Дали ще ни допуснат в тази гранична зона, която е забранена за движение? И е още по-забранена за снимане. И дали ще се съгласят инспектори от РИОСВ – Бургас, да ги заведем на място, което и ние не знаем къде е?
Е, знаехме. Тръгва се от Граничното полицейско управление в Малко Търново. Върви се направо по един асфалтов път, стига се „Чешма Бъчварка“, после направо, стига се до една поляна, после надясно по черенпът. И пак все направо. А след 20-ина минути се стигало до незаконното сметище, на 4 км от Малко Търново. Но, това е на теория. А всъщност, какво ще се получи?
Наистина, получихме всички разрешения от три министерства.
Министърът на околната среда и водите Петър Димитров, се разпореди, двама инспектори от РИОСВ – Бургас, да извършат проверка, следвайки ни в гората в Странджа. Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов се разпореди и получихме разрешение от Главен комисар „Гранична полиция“ – Антон Златанов, нашият екип с автомобил и инспекторите с техен автомобил, да се движим свободно в граничната зона на 17-ти юни, т.г. Както и да заснемем репортаж.
Получихме разрешение и от Началника на отбраната – адмирал Емил Ефтимов, ако се наложи, да задаваме въпроси на командир на някое военно поделение.
И тръгнахме.
Движихме се по начертания маршрут от нашия свидетел. Екипът ни с автомобил, а след нас – автомобилът с инспекторите от регионалната инспекция по околна среда и води в Бургас.
Наистина е дива природата в Странджа. Не можехме да отворим прозореца, заради огромните летящи насекоми. Имаше 2-3 момента, в които нашата малка кола беше надвесена над планинските урви. Асфалтовият път беше само с такова име. Истината беше – кратер до кратер. Малко преди черния път ни спряха два джипа на „Гранична полиция“. Знаеха, че ще снимаме в района този ден. Имената ни бяха вкарани в тяхната система, както и номерата на колите ни. Попитах единия граничен полицай:
„ Това ли е черният път към незаконното сметище?“ И отговорът беше – „Ние не знаем за незаконно сметище. Но, да! Единственият черен път е този. Искате ли да ви придружим?“
„ Разбира се!“ – отговорих. И веднага си помислих. Не е добре това, че още от самото начало, граничните полицаи отричат да знаят за някакво незаконно сметище. Как ще минат огромните военни камиони, без да ги видят тези, които пазят границата? Подозренията ми от последните няколко дни се засилиха. Защото знаех, кой е най-големият риск за реализацията на това журналистическо разследване? Тъй като поисках разрешение от институции, които вероятно участват в тези събития на границата, имаше риск да ликвидират сметището. Да го заринат. Или да изнесат боклука. За 2-3 дни, това наистина може да стане. Но, ме успокояваше фактът, че все пак, тонове боклуци, хвърляни няколко години поред, не могат да се скрият за 2-3 дни, в такава непристъпна местност.
Ето как станахме истинска колона.
Инспектори от РИОСВ – Бургас, които установиха незаконното сметище с мигрантски боклук и следите от тежка техника, която в заринала боклука в дупката на стара мина с галерии.
Най-отпред – единият джип на „Гранична полиция“, след това нашият екип, след нас – инспекторите от РИОСВ-Бургас, а след тях – вторият джип на „Гранична полиция“. Повече от 20 минути се движихме.
И не виждах това, което търсехме. Само гора, тесен път, планински урви и издълбани дълбоки коловози. Много рисков участък. Знаех, че преди година-две, тук се е преобърнал в пропастта един военен камион, превозващ заловени мигранти и имало двама души загинали. Чудех се, как по този тесен път минават големите военни камиони ЗИЛ 131?
Не стигахме до никаква поляна. Черен тесен път. Никаква поляна. Започнах да се притеснявам. Ами, ако не го открием това незаконно сметище? Толкова усилия – и нищо!
И на трите министерства – на околната среда и водите, на МВР и на отбраната, бях написала – търсим незаконно сметище в района на Малко Търново, близо до границата. Нищо друго не бях написала. Защото, можеше и да не открием такова.
И изведнъж, както пълзяхме сред гората, излязохме на огромна поляна.
Огледах се. Не виждах никакво сметище. Не виждах никакви боклуци. А граничните полицаи излязоха от колите си и започнаха да гледат – какво ще правим на тази поляна? И казаха – дотук можело да вървим. По-нататък – не можело. Защото на 30-тина метра била вече оградата на българо-турската граница.
А аз не виждах сметище. Нямаше го!
Започнах да изучавам пространството метър по метър. Ето, тук, вдясно, видях джамия. Тя е на територията на Турция. Това трябва да е онова турско село, което е отвъд самата граница според картата. А на картата, селото е до сметището.
Къде е сметището?
Обръщам се с гръб на турската джамия, както сочеше картата и сателита Коперник, и виждам в далечината, накрая на поляната – един склон само пръст. Без растителност. Тази гледка ми напомни за една от снимките, които ми изпрати свидетелят. На тази снимка се вижда военният камион ЗИЛ 131, а в дъното – изровен склон. И боклуци.
Отивам натам. Прекосявам цялата поляна и…какво виждам? Същият склон, но…с дупка! И в тази дупка са натикани боклуците! Ето го сметището!
Открихме го!
Но,…някой се е опитал да го скрие. Видях дълбоки следи от гуми на багер с кофа. Следите не са отмити от дъжда. А тук дъжд е валяло за последен път в четвъртък. Това означава, че или в петък, или в събота и в неделя, вероятно един багер с кофа се е опитал да заличи сметището. Като е натикал всичко надолу в дупката. И е засипал пръст. И има клони отгоре. Но, ние в понеделник виждаме следите от багера.
Само че, явно багерът много е бързал и не си е свършил добре работата със замитането. Защото встрани вдясно, в съседната урва, открихме черни чували с боклук. И те приличат на тези от снимките. После като се разровихме в пръстта и тревата, открихме – обувки, чехли, спални чували, четка за зъби, блистер с лекарства, дори телефон. И портфейл. Кожен портфейл! По цялата поляна имаше следи от разпилян мигрантски боклук.
Обиколихме навсякъде. Въпреки че, инспекторите ни предупредиха, че тук било опасно. В Странджа имало много змии. Но, това не ни спря да обиколим цялата поляна няколко пъти, в търсене на остатъци от мигрантски боклук.
Какво установиха експертите от РИОСВ – Бургас?
Кети Милева – началник-отдел и Дарин Гочков – главен експерт в РИОСВ-Бургас твърдят, че това е мигрантски боклук. Защото това са спални чували, пластмасови опаковки от вода, сокчета, блистери с лекарство, дрехи, обувки. Няма как това да е битов отпадък от населението на това отдалечено място. И за първи път виждали мигрантски боклук, опакован в черни чували. Това е нерегламентирано сметище, за което научават от нас. И е опасно. Защото могат да се разпространят зарази. Щели да напишат Протокол от проверката. Дори и това, че на мястото се установяват пресни следи от тежка техника. Най-вероятно – багер с кофа, който е натикал в дупката боклука. И е засипал отгоре с пръст. Но, има следи от боклук и черни чували. Това установиха инспекторите от РИОСВ-Бургас.
А граничните полицаи ни предупредиха и за друга опасност – да не пропадне автомобилът на инспекторите от РИОСВ-Бургас, защото, вероятно, за да се пазят от змиите, автомобилът им беше спрян на самия склон на сметището. Тази дупка, в която се хвърля боклукът, всъщност била стара минна галерия. Тук се е добивала руда преди много години. И под земята имало празни пространства – галерии, които можело всеки миг да пропаднат.
Питам се, колко пъти са били изложени на риск и войниците, дошли с военните камиони да изсипват мигрантския боклук в тази стара мина?
Тръгваме обратно към Малко Търново. Инспекторите ще пишат в Общината Протокол за проверката на незаконното сметище. А ние ще търсим Началника на Граничното полицейско управление в Малко Търново. Това беше първата точка от нашия маршрут. Какво знаят за това? И кой е давал заповеди на военните камиони, извозвали боклука на незаконното сметище?
Но се оказа, че в интервю с Началника на „Гранична полиция“ в Малко Търново, само ще съобщя, какво сме намерили. А отговори щяла съм да получа в София. Все пак, успях да изкопча един отговор от комисар Димитър Кокаларов.
Началникът на Гранично полицейско управление в Малко Търново – комисар Димитър Кокаларов отрича да знае нещо за това, но отрича и възможността, военни камиони да минат по пътя без да бъдат забелязани.
Попитах го – могат ли военни камиони да преминат от тук, без да бъдат забелязани от „Гранична полиция“. „Не! Невъзможно е! „– отговори Началникът на ГПУ – Малко Търново. И отрече да е знае за това, което му разказах. Не знае за това, че военни камиони изхвърлят в незаконно сметище иззетите лични вещи на заловени мигранти и връщани в Турция.Щели да направят проверка и от Пресцентъра на МВР, щяла съм била да получа отговор.
Тръгнахме към Бургас. По пътя на камионите.
На една от снимките се вижда номерът на военния камион – ВА 100258.
Установявам, че този камион е на Транспортния батальон в Бургас. След разрешение на Началника на отбраната – адмирал Емил Ефтимов, Командирът на батальона – подполковник Любомир Люцканов, ще мидаде интервю.
Показвам му снимките, които имам – техните камиони, техният войник сред черните чували с боклука, както и номера на техния камион ЗИЛ 131.
А подполковник Люцканов твърди, че трябвало да установят, дали тези камиони на снимките са на техния батальон и техен ли е войникът?
Командирът на Транспортния батальон в Бургас – подполковник Любомир Люцканов твърди, че не знае нищо за това, защото изпращат техните военни камиони на българо-турската граница, за да изпълняват задачи на Гранична полиция, за превозване на мигранти до бежанските центрове.
Командирът на батальона потвърждава, че наистина техните камиони, като тези на снимките, изпълняват операция на границата между България и Турция, в помощ на „Гранична полиция“. И задачата им била да транспортират заловените бежанци до бежанските центрове. Но, какво ставало на границата – той не можел да каже. Защото, това не било в неговите правомощия. Нито в неговата отговорност. Техните камиони не били предназначени за пренасянето на каквито и да е боклуци. И ако това се прави, следователно, някой използва военните камиони неправомерно. Вече била започнала проверка по случая и се водело разследване. А всяко нерегламентирано сметище е незаконно действие.
Това заяви пред камера подполковник Любомир Люцканов – командир на Транспортния батальон в Бургас.
А по-късно, той наистина потвърди, че камионът с номер ВА 100258, наистина е на техния батальон.
Журналистическото ни разследване продължава с интервю с разследващия журналист Асен Йорданов. Той познава Странджа планина, защото е живял дълго време там. А и е бил граничар, когато е служил в Българската армия.
АСЕН ЙОРДАНОВ Журналист и създател на сайта „Бивол“
„ Това, което сте установили вече, е колосално престъпление. Защото, това всъщност не е сметище. А е запълване на старите галерии на Бургаски медни мини, които ги има още от античността. Там е имало римски мини. И там, отдолу, под планината, всичко е прокопано. Запълването на тези шахти с биоотпадъци, от които една голяма част са заразни, още повече са токсични, защото тук става дума за електроника, за батерии и т.н., директно отравя питейната вода на Малко Търново. А вероятно и на други селища, защото там е водосборен басейн.
И фактически, ако тези боклуци се депонират в старите мини, почти няма шанс те да бъдат извадени от там. Тоест, директно тази отрова и тези зарази отиват във водите. Вътре в тези галерии, сметището няма как да се премахне. Защото, първо, няма как да се влезе там, тъй като е опасно за живота. Хора там не могат да влязат. И техника не може да влезе. Това нещо остава там во век и веков. Това е едно колосално престъпление срещу природата и срещу хората. Не знам, кой го е измислил, но това, което се прави там, дори може да се каже, че засяга националната сигурност. Защото директно застрашава живота и здравето на хората.
А заради мигрантите, Странджа е превърната в едно огромно сметище! По маршрутите на тези мигранти, всичко е сметище! И това сметище никой не го чисти! И тази граница не се пази. Фронтекс нямат изобщо никакъв ресурс да пазят. А нашите гранични полицаи си карат курорта по границата. И не ме е срам да го кажа, че живеят на хотелски начала. Ядат на ресторантски начала. И всичко това се плаща с парите на Европа. И мигрантският поток се е превърнал в момента в един източник на корупционен трафик на пари! Ето, това е истината! Мигрантите щъкат навсякъде. И в Бургас, и по магистрала Тракия, и по Хемус, и в София, и в Пловдив, и в Пазарджик. И основният канал е от тук – от Турция. Ако тази граница се пазеше, ние нямаше да виждаме тези проблеми с мигрантите. В момента проблемът се прикрива. Замита се под килима. И една верига от хора и институции имат един регулярен и незаконен източник на пари. А в същото време Европа дава стотици милиони Евро, за да се пази тази граница.
Но в България никой няма интерес да се пази тази граница. Ако имаше такъв интерес – щеше да се говори за стратегия. Конкретна стратегия иефективна, за опазването на държавната ни граница. И тогава наистина ще има ефект.“
Вече в София, търся коментар от Никола Рахнев – създател на инициативата „ Гората.БГ“, която вече е привлякла 200 хиляди българи, от които 100 хиляди деца. А тяхната мисия е да засадят 3 милиона дървета до 2025 година.
Основателят на Инициативата Гората БГ – Никола Рахнев показва Червената книга със защитените видове в Странджа и нарича “ варварство” и “ кощунство” нашето разкритие.
НИКОЛА РАХНЕВ Създател на Инициатива „Gorata.bg“
„ Това, което сте разкрили е варварство! Кощунство! И абсолютно неприемливо действие. Защото Природен парк „Странджа“ е създаден през 1995 година. Той е най-големият парк в България. Най-голямата защитена територия. И това не е случайно! Там има една много богата природа. Много растителни, много животински видове, които заслужават да бъдат опазени за бъдещите поколения. Има дори и такива от световна значимост – изчезващи видове. Неслучайно в Червената книга са включени 163 защитени видове в Странджа. Където и да се хвърля боклук, където и да замърсяваме – това е неприемливо. Но, когато се прави на територията на един Природен парк, когато се прави и с цел – да се прикрие – това е престъпление! Защото държавата, представители на държавата го правят осъзнато! Те знаят, какво правят! И се опитват да го прикрият всячески. И ако не са будните хора, ако не сте Вие да го покажете, обществото няма и да разбере!“
Въпреки молбата ми за интервю с представител на „Гранична полиция“ в София – не получих такова. Въпросите ми остават без отговор. Засега.
„Гранична полиция“ мълчи. И министърът на вътрешните работи ли ще мълчи?
Защото, безспорно е, че българските граници трябва да се пазят от всички, които искат незаконно да проникнат на българска територия. Но, нима държавата ни ще се бори с едно престъпление, извършвайки други престъпления?
Като това например – създаване на чудовищен екологичен проблем край границата – и за природата, и за животните, и за хората.
И още един въпрос остана без отговор.
Защо българската армия се използва за незаконни действия?
Чакаме отговори.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
