26 април 2024 година
Съветът за партньорство към Висшия съдебен съвет (СП), действащ съгласно с § 23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), обсъди дискусионни въпроси в проект на Закон за съдебната власт, публикуван в Портала за обществени консултации при Министерския съвет на Република България. В заседанието участваха Вероника Имова – член на Съдийската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, и съпредседател на СП, Евгени Иванов – член на Прокурорската колегия на ВСС, изпълняваща функциите Висш прокурорски съвет, Даниела Ангелова – съпредседател на СП и председател на Асоциацията на прокурорите в България, Деница Вълкова – съдия във Върховния касационен съд, Марина Николова – представител на Камарата на следователите в България, Пенка Велинова – представител на Българската съдийска асоциация. При преценка, съгласно Закона за нормативните актове, на правната сигурност и целесъобразността на предлагания законопроект, членовете на Съвета призовават цялата правна общност да се обедини към обоснованите критики спрямо инициирания проект на нов Закона за съдебната власт. С приетото днес решение Съветът за партньорство към ВСС ще предложи на Министерството на правосъдието да бъде удължен срокът за обществени консултации, каквато възможност има по чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, до произнасянето на Конституционния съд по конституционно дело № 1/2024 г., обединено с к. д. № 2/2024 г.
Всеки от членовете на СП изрази своите правни аргументи във връзка с дефицити при изработването от Министерството на правосъдието на проект за нов ЗСВ. Този проект на нормативен акт не е съобразен с принципите на законотворчеството, относно необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. Зачитането на тези принципи е основополагащо в Закона за нормативните актове, следователно е абсолютно задължително за спазване. Постави се сериозният въпрос за обвързаност на предложените промени с конституционните текстове, приети със ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), относно Глава шеста „Съдебна власт“ от КРБ. Оспорените конституционни текстове по обединените к. д. № 1/2024 г. и к. д. № 2/2024 г., са във функционална връзка с предложения нов ЗСВ.
Вероника Имова – съпредседател на Съвета за партньорство от Съдийската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, обърна внимание на изразеното от колегията становище за противоконституционност на разпоредбите за изменение и допълнение на КРБ по § 14 относно измененията в чл. 129, ал. 1 - 3, по § 15, във връзка с чл. 130, ал. 1 – 3, по § 16, във връзка с чл. 130а, ал. 1 – 5, която рефлектира изцяло върху критиката относно релевантните текстове в проекта за нов ЗСВ. Г-жа Имова попита, необходим ли е изцяло нов ЗСВ, след като липсва съществена промяна в обществените отношения, предмет на регулация относно наличието на съвършено ново устройството на съдебната власт.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове обществените отношения, които спадат към областта, за която е издаден нормативният акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.
Този извод се налага от прочита на законопроекта, повтарящ изцяло уредбата в сега действащия ЗСВ, който инкорпорира и сега действащи разпоредби от подзаконовите актове за атестирането и конкурсите на магистратите, приети от ВСС.
Известно е от правилата на нормотворчеството, че подзаконовите нормативни актове, каквито са наредбите, например, се издават, за да спомогнат за улесняване прилагането на отделни разпоредби на нормативния акт от по-висока степен.
При положение, че функциите на двете колегии остават непроменени съгласно КРБ, генерална регулация на общите отношения относно организацията на съдебната власт, е самоцел, а не е отговор на обществена необходимост.
Проектът търпи критика и поради неясните, объркани и взаимно противоречиви норми за кадровата дейност. Предстоящо е Съдийската колегия на ВСС да излезе със становище по законопроекта.
Даниела Ангелова - съпредседател на СП и представител на Асоциацията на прокурорите в България, обоснова становището на колегите си, че промените в ЗСВ нарушават важни принципи, които гарантират върховенството на правото. Посочи конкретните проблеми, възникващи от новата структура и предлаганите противоречиви текстове за статута на магистратската квота във ВСС и предвиденият в чл. 17 на проекта състав на Прокурорската колегия. Прокурор Ангелова даде пример с разпоредбата за лишаване на прокурорите от правото да уведомяват главния прокурор за случаи на противоконституционност. Тя обърна внимание, че проектът на ЗСВ не се съобразява с направените от Асоциацията на прокурорите в България законодателни предложения.
Следовател Марина Николова – представител на Камарата на следователите в България, коментира, че проектът на ЗСВ е непрецизен и декларативен, а предвидената в него регулация не превъзхожда действащия закон. Тя заяви, че с него нарушава балансът между властите, остава неясен статутът на Националната следствена служба, възникват проблеми с избора на членовете на колегиите в кадровия орган, с противоречивите и неясни разпоредби за атестациите и за кариерното развитие на магистратите. Тя посочи допуснати неточности и изтъкна, че това е изцяло нов закон и е нужно поначало да се осмисли неговата потребност и детайли.
Деница Вълкова – съдия във Върховния касационен съд, смята, че образуваното конституционно дело срещу промените в Конституцията е достатъчен повод да се спре законодателният процес. Според нея създаването на изцяло нов ЗСВ, е обосновано, ако има нови принципи в съдопроизводството. Магистратът изрази безпокойство, че вместо повишаване на съдебна независимост, се постига тежка зависимост на прокурорите и следователите, и косвено на съдиите от другите две власти. Според нея единственият положителен момент в проекта е засилената роля на дигитализацията на правосъдието.
Евгени Иванов – член на Прокурорската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, коментира, че предлаганата в новия ЗСВ квота от 6-ма представители на Народното събрание, е политическо оръжие, което приключва с независимостта на прокурорите. Той изрази убеденост, че Конституцията на Република България, извън направените поправки, има достатъчно лостове, за да оцелее, защото в нея е заложен консерватизмът, който крепи законите.
По втора точка от дневния ред г-жа Вълкова представи пред членовете на СП – ВСС Регламент 2023/2844 от 13.12.2023 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за цифровизацията на съдебното сътрудничество относно граждански, търговски и наказателни дела с международен елемент. Като член на Комитета по визуализация към Европейската комисия тя работи по синхронизирането на Регламента, чието приложение предстои от 2025 г., с информационните системи на съдебната власт и на МП.
