След убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, отново се заговори за кръгове на влияние в съдебната ни система, за мрежа за рекет и за паралелно правосъдие. Болезнено стои въпросът – има ли посредници-брокери между мафията, прокуратурата и съда? Защо над такива мрежи за влияние има опънат чадър, а в същото време, срещу предприемачи и журналисти се образуват дела по скалъпени обвинения? И след това години наред, тези подсъдими преживяват целия ад на съдебната ни система. Докато човек не стане участник в едно такова скалъпване на обвинение, никога няма да разбере, как става това? Защото си има технология. Как от жертва на едно престъпление, да се превърнеш в обвиняем по същото престъпление? Звучи абсурдно, нали?
Но, нашият екип изпитва това на гърба си. И в момента. Защото, докато скалъпените обвинения срещу предприемачи целят пари, според техните твърдения, то при журналистите целта е ясна – да им се затвори устата. Да не питат! Да не ходят тук и там, с микрофон и камера и да задават неудобни въпроси. Като например този – защо частната болница „Свети Иван Рилски 2003“ в Дупница и Медицинският център към него, не са въвели информацията от смъртния акт на Ангел Христов / по-известен като единия от Братя Галеви/, в електронната Национална здравно-информационна система /НЗИС/? Защо не е въведена информацията за тази смърт – за да се прикрие ли? Затова на 7-ми юни, миналата година, аз с оператор, отидохме в Дупница, за да търсим управителя на тази частна болница – д-р Ени Лефтеров.
Вторият бияч, който риташе оператора и отправяше към нас закани за убийство
Спомняте си тогава, как цялата ни държава дни наред се усукваше и нямаше никакво обяснение на този факт: Как единият от Братя Галеви, издирвани с червена бюлетина на Интерпол, е влязъл на територията на България – жив или мъртъв? Как е преминал границата ? Защо службите не са засекли това, след като твърдим, че сме готови за Шенген? Как ще пазим европейската граница, след като държавата ни не знае,
че издирваният Ангел Христов е в България? Защо полицията е открила тялото му едва в погребална
агенция? Защо се е бързало с погребението? Защо е било сгрешено името му? Защо в полицията е получен сигнал, че Ангел Христов е починал в дома си в село Ресилово, а в смъртния акт пишело най-напред, че е починал в друго населено място – в Дупница?
Смъртният акт е издаден от д-р Васил Бачев, който е завеждащ на отделението по вътрешни болести в частната болница „Свети Иван Рилски 2003“ в Дупница, но има и кабинет в Медицинския център „ Свети Иван Рилски 2003“, с управител д-р Емилия Бачева. А този медицински център е собственост на частната болница.
Затова съвсем логичен е въпросът – защо не сте въвели смъртния акт в системата НЗИС? Ние вече бяхме получили отговор от Министерството на здравеопазването, което е собственик и администратор на тази електронна система: Не. Няма въведен ден и час на смъртта на Ангел Христов – нито от болницата, нито от Медицинския център, така, както изисква Наредба Н-6 за НЗИС, и която е в сила от 01.01.2023-та година.
Затова отидохме в Дупница на 7-ми юни, миналата година. А ние вече разказахме, какво ни се случи там. И зрителите видяха, как чакайки повече от два часа, на втория етаж на болницата, на площадката пред кабинета на управителя – д-р Ени Лефтеров, той изведнъж излезе и без да каже – „Не ме снимайте!“ или „Без коментар!“, се хвърли в тоалетната, която е на 4-5 крачки от вратата на кабинета му. Едва успях да си задам въпроса точно за 5 секунди.
Управителят на частната болница “ Свети Иван Рилски 2003” в Дупница – д-р Ени Лефтеров, който сам влиза спокойно в тоалетната, с несгърчено от болка лице, с трясък затваря вратата и твърди, че току що операторът му е счупил гръбнака.
Чакахме още десетина минути, за да излезе управителят от тоалетната, но изведнъж към нас се
спуснаха две лица без знаци за служители на болницата и се опитаха да отнемат камерата и микрофона от нас. Започнаха да ритат и блъскат оператора. Изтласкаха ни по стълбите надолу. Нападението продължи и пред регистратурата на първия етаж, и навън – на паркинга пред болницата. Единият размаха срещу нас
метален кол. Чувахме заплахи за убийство, за това, че „мразят журналистите“, че сме били „ционисти и американски шпиони“.
И че, ей сега, щели да ни убият. А съвсем в началото на нападението, на площадката пред кабинета на управителя, с периферно зрение видях, как д-р Ени Лефтеров отвори вратата на
тоалетната и с един скок се хвърли през предварително отворената съседна врата на отделението по хирургия.
Никой не ни се притече на помощ. Дори служебните лица от регистратурата се направиха, че нито ни виждат, нито чуват виковете ми за помощ. Но, операторът успя да опази камерата ни. Успя да съхрани записа, който заснехме и който доказва, какво се случи на този ден в дупнишката болница? Обадих се по телефона в МВР. И пристигна полиция. Подадохме жалба в полицейското управление в Дупница. Двете лица бяха задържани в ареста. Извърши се процедурата „разпознаване“. На оператора му беше издаден още същия ден в Дупница, медицински документ за лека телесна повреда. Беше образувано
Досъдебно производство, по което ние с оператора сме пострадали лица. А аз доброволно предадох като веществено доказателство видеозаписа от камерата ни – немонтиран. Бяха направени 3 експертизи. И наблюдаващият прокурор от Районната прокуратура в Кюстендил – поделението и в Дупница
– прокурор Ивайло Василев, повдигна обвинения на двамата биячи – Кирил и Иван – за закана за убийство и за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Оказа се, че тези две лица са имали присъди в миналото за тежки криминални престъпления. Но поради реабилитация, сега двамата биячи се водят неосъждани.
Управителят на частната болница “ Свети Иван Рилски 2003” в Дупница – д-р Ени Лефтеров, който сам влиза спокойно в тоалетната, с несгърчено от болка лице, с трясък затваря вратата и твърди, че току що операторът му е счупил гръбнака.
Делото вече влезе в Районния съд в Дупница. И първото заседание е насрочено за 11-ти март, т.г.
Всъщност, най-важното от нападението върху нас беше, че операторът успя да запази камерата. И записът в нея. Затова, бяхме напълно спокойни, когато в края на същия ден от нападението, още докато бяхме в полицията в Дупница, разбрахме, че управителят на болницата д-р Лефтеров е подал контражалба срещу нас. Затова, че операторът на Ахчиева, го бил пресрещнал грубо, когато той излязъл от кабинета си и му бил нанесъл силен удар в дясна лумбална област. Операторът го бил ударил в кръста! Тази гнусна неистина, написана в контражалбата на д-р Ени Лефтеров, тогава, въобще не ни притесни. Защото знаехме
истината. Това че, нито аз, нито операторът го е удрял.
И защото имахме записа. А видеозаписът показва, как д-р Ени Лефтеров спокойно отива сам към тоалетната, как аз кротко му задавам въпроса си за смъртния акт на Ангел Христов, точно за 5
секунди, и как той влиза сам в тоалетната, затръшвайки силно вратата. Нима ако някой, току що ударен силно от някого, няма да изкрещи веднага пред камерата ни – „Не ме удряй! Защо ме удряш?“ Нима няма да извика полиция веднага така, както направихме ние? Няма такава реакция в записа от камерата. Няма. Затова написахме в обясненията си по тази контражалба на управителя, че искаме да се изиска записът от камерата ни от образуваното вече Досъдебно производство, по което сме пострадали лица. И да се приобщи към тази полицейска проверка. За да стане ясно – какво се е случило на площадката, пред кабинета на управителя д-р Лефтеров?
Но, изведнъж, в началото на месец ноември, миналата година, бяхме извикани отново на разпит в Дупница, само че, по друго досъдебно производство. И се оказа, че цели 6 месеца, по друга
преписка на същата Районна прокуратура в Дупница, се е развивал сякаш един паралелен свят на същото събитие, от площадката пред кабинета на д-р Лефтеров.
Окръжната и Районната прокуратура в Кюстендил и в Дупница, само с 3 Постановления на прокурори, могат да превърнат журналистически екип от пострадали лица в подсъдими, за едно и също престъпление
Но, по това Досъдебно производство, образувано по контражалбата на Ени Лефтеров, с наблюдаващ прокурор Даниела Гюрова, аз и операторът сме описани като…мутри! Лица, които отиват някъде, причакват някого и после го пребиват! Счупват му гръбнака! Конкретно – операторът ми бил
счупил прешлен на д-р Ени Лефтеров. Бил му счупил гръбнака! Гнусна неистина, на която сега ще ви покажем технологията. Технологията на скалъпване на доказателства!
Още няма повдигнато обвинение на оператора, но за да се образува едно досъдебно производство, това означава, че прокурорът е открил достатъчно данни за извършено престъпление. Какво направиха в Окръжната прокуратура в Кюстендил и в Районната прокуратура – поделението и в Дупница, по контражалбата на д-р Ени Лефтеров, в която се твърдят неистини? И как без доказателства, тези неистини влязоха в прокурорско постановление?
Прокурор Даниела Гюрова от Дупница образува прокурорска проверка по жалбата на д-р Лефтеров и прави разпореждане – да се приложат записи от камери и документи за причинена телесна
повреда. Но, тъй като не са представени никакви медицински документи за травма, причинена на д-р Ени Лефтеров, от оператора на репортера Валя Ахчиева, не се представят и записите от камерите, които се намират на територията на болницата, на 8-ми август, 2023-та, прокурор Даниела Гюрова
пише Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, защото не били установени достатъчно данни за извършено престъпление.
Но, след отказа на прокурор Гюрова да образува досъдебно производство, на 14-ти август, миналата година, д-р Ени Лефтеров обжалва този отказ пред Окръжната прокуратура в Кюстендил. И вече към жалбата си, той прилага медицински документи. Цитирам: „ Медицинско свидетелство за пред съда, издадено от д-р Николай Вардаров, на 9-ти септември, 2023-та.“ Потрес!
Прокурор Даниела Гюрова от Районната прокуратура в Кюстендил-поделението в Дупница, най-напред пише отказ от образуване на досъдебно производство, поради липса на медицински документи за травма, а месец по-късно пише Постановление за образуване на ДП за средна телесна повреда и счупен прешлен на д-р Ени Лефтеров
Как на 14-ти август представяш медицински документ, който все още не е издаден?! А е издаден след почти месец?! През септември! Само че, прокурор Михаил Крушовски от Окръжната
прокуратура в Кюстендил е приел този медицински документ за много важен. Защото е написал. Цитирам:
„Медицинско свидетелство за пред съда, издадено от д-р Николай Вардаров, с изх. номер 17 от 09.09.2023.“ А д-р Вардаров, според Гугъл, работи в болницата на д-р Ени Лефтеров. Защо прокурор Крушовски не се е усъмнил и в другите два медицински документа – образна диагностика и етапна епикриза, след като те са представени на прокуратурата, с повече от 2 месеца закъснение след събитието?
Не само не се усъмнил прокурор Михаил Крушовски, а е и приел медицински документ, който не е съществувал към датата на написаното прокурорско постановление от него. Ето: С постановление от 29-ти август, 2023-та, прокурор Крушовски от Окръжната прокуратура в Кюстендил, отменя постановлението
на Районната прокуратура за отказ от образуване на досъдебно производство.
Цитирам: „ От приложените към жалбата на д-р Ени Лефтеров медицински документи – етапна епикриза от 9-ти юни, е видно, че му е поставена диагноза „Счупване на гръбначен прешлен, закрито и открита рана на коляното.“ Също така поставя и въпроса, за вида на телесната повреда на д-р Лефтеров – дали
нараняването му е предизвикало трайно затрудняване движението на снагата му или не?“.
Прокурор Михаил Крушовски от Окръжната прокуратура в Кюстендил, който приема медицински документи от управителя д-р Лефтеров, 2 месеца по-късно от събитието. А един от тях, дори не е създаден към момента на подаването на жалбата от д-р Лефтеров
Ако беше се усъмнил прокурор Крушовски в медицинските документи, представени на прокуратурата с 2 месеца закъснение, ако прокурорът беше изгледал записите от нашата камера, тогава, прокурорът щеше да разбере, че снагата на д-р Лефтеров, въобще не е затруднена да се движи, дори секунда, след т.нар.„счупване на гръбнака“. Напротив!
На записа се вижда, че д-р Лефтеров не само спокойно сам влиза в тоалетната и с трясък затваря вратата, а и след това, когато към нас се хвърлят двамата биячи, той с един скок като елен се хвърля от тоалетната в предварително отворената врата на съседното отделение по хирургия. И след това постановление на прокурор Крушовски от Кюстендил, прокурор Даниела Гюрова от Дупница, вече образува досъдебно производство за счупения гръбнак на управителя на частната болница Лефтеров. За нанесена му средна телесна повреда! И всеки момент може да повдигне обвинение на оператора за извършено престъпление, което той не е извършил.
Много е отчайващо, нали! Да вярваш, че прокуратурата ще извърши една обективна и пълна проверка, за установяване на фактите, а всъщност, се питаш: Така ли се скалъпват доказателства за повдигане на
обвинения? Така ли се превръщат пострадали лица в подсъдими? Но, всъщност, компетентната проверка на прокуратурата не е в това, дали управителят Ени Лефтеров е със счупен гръбнак? Защото може някой друг, на следващия ден например, да го е пребил и да му е счупил гръбнака.
Постановлението на прокурор Даниела Гюрова от Районната прокуратура в Дупница, което предизвиква въпроса: Ще се повдигне ли обвинение на оператора, по скалъпени доказателства, за престъпление, което той не е извършил?
Въпросът е друг: Травмата, за която твърди д-р Лефтеров, че му е причинена от моя оператор, причинена ли му е по време и начин, така, както е заснето в кадрите от видеозаписа, показващ случилото се на
площадката, пред кабинета на управителя? Това написах на и.ф. Главен прокурор Борислав Сарафов. Това
поисках от него – втора проверка по случая и експертиза, която да отговори точно на този въпрос. Поисках втора проверка, защото, при първия ми сигнал до г-н Сарафов за това, ВКП възложи проверката да я направи, представете си, самият прокурор Михаил Крушовски от Окръжната прокуратура в Кюстендил!
Прокурорът проверява сам себе си! Каква проверка е това?! И естествено, че той е установил, че всичко е наред. Не! Не е наред! Защото, дори не бяха приобщили записа от нашата камера към това досъдебно производство. Единственото веществено доказателство по случая не беше приобщено! Беше игнорирано от прокуратурата!
Постановлението на прокурор Гюрова за отказ от образуване на ДП, поради липса на данни за извършено престъпление
Сега от ВКП ме известиха, че втората проверка се извършва от Апелативна прокуратура в София. А докато чакаме поредната проверка на проверката да установи – има ли скалъпени доказателства за т.нар. „счупен гръбнак“ на управителя Лефтеров на дупнишката болница, докато ние сме изпълнявали журналистическите си задължения, ние потърсихме специалисти в областта на травмите на гръбначния стълб. И ги попитахме: Какъв е механизмът на травмата на счупване на гръбнака? Възможно ли е с удар в дясната лумбална област например, да се счупи прешлен?
И ето какво отговориха трима специалисти в тази област: Проф. д-р Васил Каракостов – неврохирург, началник на Клиника „Неврохирургия“ в УМБАЛ „ Свети Иван Рилски“ – София: „ Счупването на гръбнака става при тежки пътно-транспортни произшествия, когато има инерционни сили, с висока сила на
удара травми. При тях е най-честият травматизъм. След това е трудовият травматизъм. Падане от високи работни места и от високи сгради или дървета. Падането трябва да е от поне 3-4 метра.
Проф. Васил Каракостов, неврохирург и Началник на клиника “ Неврохирургия” в УМБАЛ “ Свети Иван Рилски” в София, твърди, че гръбнак може да бъде счупен при катастрофа или при падане от високо – поне 3-4 метра. При удар с ръка е невъзможно
Такова падане е свързано със сблъсък на голяма площ, който води до голяма инерционна сила върху прешлените и те се счупват. Има и трети вид счупвания – при възрастни хора, при които има започваща остеопороза. При рязко сядане на земята, или при вдигане на някаква тежест, поради остеопорозата с разградени прешлени тела, те специфично се сплескват като вафла. Не е възможно при удар с ръка в дясната лумбална област, например, да се счупи гръбнак. Това би означавало, че всеки ден, от градския транспорт ще слизат хора със счупени гръбнаци. Не. Това не е механизъм на травма на гръбнака. Гръбнакът не може да пострада при такава травма.“
Доц. Владимир Наков – неврохирург в Болница „Токуда“ „ Теоретично е възможно, но тази вероятност е много ниска – с удар в кръста да се счупи гръбнак. Първо, зависи от силата и механизма на травмата. От силата и скоростта, с която е нанесен ударът. И от ъгъла, под който е нанесен удара спрямо гръбнака”.
Жалбата на управителя д-р Ени Лефтеров пред Окръжната прокуратура в Кюстендил
Д-р Алпер Мурадов – ортопед в МБАЛ „Света София“ в София. „При удар в кръста, тялото на прешлена е невъзможно да се счупи, ако няма патологичен процес в прешлена. Например, при остеопороза или при метастази от тумори. Може да се счупи някой от израстъците на прешлените, но не и тялото. Тялото
може да се счупи при много силен удар при височинна травма. Човек трябва да падне на задните си части. Но, това трябва да е високоенергийна травма. И след такава тежка травма, човек едва ли може да извършва активни движения. Не е възможно да се движите енергично, да бягате, да тичате, да подскачате. Затова,
ние при такива счупвания, обездвижваме пациента и не го преместваме даже от мястото на събитието – катастрофа или друга травма. Изнасяме го от там само със специални имобилизиращи колички.“
Така коментираха лекарите-травматолози. Катастрофа или падане от високо са причините за счупен гръбнак. Но, д-р Ени Лефтеров нито е катастрофирал на площадката пред кабинета си, нито е паднал там от високо.
Д-р Алпер Мурадов, който е ортопед в МБАЛ “ Света София” в София твърди, че когато имат пациенти със счупен гръбнак, не им позволяват да напускат мястото на травмата. Изнасят ги от там със специални колички. Никой със счупен гръбнак не можел да прави енергични движения и да подскача
А Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ ни даде пример за още едно скалъпване на факти. Проверката, която те направиха в същата частна болница „Свети Иван Рилски 2003“ в Дупница. След като тогава, през месец юни, миналата година, ние не успяхме да получим отговор на въпроса за смъртния акт
на Ангел Христов и системата НЗИС, аз поисках от министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков, контролният орган да зададе този въпрос на управителя д-р Лефтеров. Но, проверката на „Медицински надзор“ е завършила с констатацията, че „нямало нарушения“. И нямали предписания към болницата!
Защо? Това попитах Ростислав Райчев – държавен инспектор в „Медицински надзор“. И неговото обяснение беше шокиращо.
Частната болница им била отговорила, че те нямали били задължение да въвеждат информацията от смъртния акт на Ангел Христов в системата НЗИС, защото той не бил лежал в болницата, а бил починал в къщи! И това обяснение е прието от контролния орган, без да напишат, че Наредбата Н-6 на МЗ,
изисква задължителното въвеждане в електронната система, на всички жизнени събития – раждане или смърт. В Протокола от извършената проверка, инспекторите не са написали и дума за Наредбата. Все едно, че тя не съществува! Не са написали и предписание за това!
Медицинските документи, подадени от д-р Лефтеров на 14.08.24, 2 месеца пи-късно, с жалбата му до ОП в Кюстендил. Първият от тях не е създаден към този момент. Той е с дата – почти месец по-късно – 09.09. 23. Несъществуващ документ
А държавният инспектор Ростислав Райчев се оправда пред мен, че Агенцията „Медицински надзор“, нямала била достъп до системата НЗИС и затова не можели да напишат нищо за Наредбата! Ето как, една неистина се превръща в истина! Защото, след тази скалъпена проверка на контролния орган и тези скалъпени оправдания, излиза, че според т.нар. „електронно здравеопазване“ в България, Ангел Христов / Брат Галев/ е …жив! И нямало никакви нарушения в дупнишката болница!
Каква е технологията на скалъпването на обвинения срещу журналисти? Това попитах двама от тях, които през последните години са на прицел на прокуратурата.
Асен Йорданов – разследващ журналист и собственик на сайта „Биволъ“: „ Аз се сблъсках с това още в началото на журналистическата си практика, когато още действаше старият Наказателен кодекс, в
който за клевета можеше да се преследва всеки журналист от страна на прокуратурата за престъпление от общ характер. И тогава заплахата да бъдеш осъден на ефективен затвор беше много силна. След едно мое разследване за голяма корупционна и контрабандна схема, стигайки до най-високите етажи на властта, свързана с нелегален внос и износ през митницата в Бургас, прокуратурата образува срещу мен като журналист, наказателно преследване, за това, че съм оклеветил шефове на митнически служби. Но, Съдът отсъди, че прокуратурата би трябвало най-напред да разследва всички факти и обстоятелства, изложени в моята публикация. Мярката за неотклонение ми беше свалена. И като резултат, ръководители на високо равнище бяха осъдени. И лежаха ефективно в затвора, вместо мен да ме вкарат там. Това връщане назад във времето показва генезиса на действията на прокуратурата по прикриване на големите престъпления в България. На голямата корупция. Защото, прокуратурата, още в началото на т.нар. преход, вместо да
разследва истинските престъпници, тя гони по презумпция журналистите, които дръзват да разкрият тези престъпления. И сега това е същата практика, която продължава. В по-ново време, срещу мен и срещу „Биволъ“ бяха заведени една поредица от наказателни производства и прокурорски проверки. Дори бяхме вкарани в определението „ОПГ“ – организирана престъпна група. Срещу нас се водеха разследвания от
Специализираната прокуратура. Всичко завърши с това, че не успяха да се открият основания, за да бъде повдигнато обвинение срещу мен и срещу моите колеги. Но, това ни костваше много години кошмар. Ние бяхме вкарани в една адска машина на непрекъснати проверки, разпити, ревизии, задействани от всички възможни служби и институции в държавата. Това е един репресивен механизъм, който има за цел да бъдеш пречупен. Ние не се пречупваме, но натискът и атаките, от страна на държавата продължават. От тази гледна точка, действията и методите, с които действа прокуратурата в България, уж член на ЕС, не са по-различни от начина, по който те действат, например, в една диктаторска Русия.“
Постановлението на прокурор Михаил Крушовски, от 29.08.23, с което той отменя отказа на Районната прокуратура за образуване на ДП. Прокурорът приема за доказателство несъществуващ документ
Огнян Стефанов – журналист и създател на сайта „Фрогнюз“: „ Наистина има модел, по който се извършват натиск и репресивни действия. Този модел започва с проверки на НАП. В последствие се оказва, че тези проверки са наредени от прокуратурата, както сами си признават пред съда служителите
на НАП. След това идва санкция от КПКОНПИ, която не засяга само конкретния журналист. Засяга и семейството му, защото се блокират имоти, жилището, автомобили, банкови сметки, пенсии и заплати. Санкцията се осъществява буквално за един ден, за часове! После, доказването на невинността продължава с години. Но, дори съдът да се е произнесъл, или пък КПКОНПИ сама да оттегли своите претенции към мен, оказва се, че след това, човек месеци наред не може да възстанови своите права.
Срещу мен имаше заведени 5 дела. Имаше и дело, заведено от Специализираната прокуратура за ОПГ, като, когато ми беше повдигнато обвинение, обвиняемите бяха двама! А по закон трябва да са най-малко трима. Това дело не стигна до съда, но то все още стои! Влачи се и досега! Като човекът, с когото съм комбиниран в ОПГ, не само че не съм го познавал, но и не съм имал идея, че съществува такъв човек! Четири от тези дела завършиха с абсолютно оправдателни присъди. А по едното от тях, съдът толкова много пъти връщаше обвинителния акт на прокуратурата като несъстоятелен и като липса на дори едно
приблизително годно доказателство, че накрая, самата прокуратура, на 6-тата година, след като съм викан десетки пъти на разпити, сама се отказа! Сама си оттегли обвиненията! И се прекрати делото след 6 години тормоз!“
Постановлението на прокурор Михаил Крушовски, от 29.08.23, с което той отменя отказа на Районната прокуратура за образуване на ДП. Прокурорът приема за доказателство несъществуващ документ
Преди няколко дни, Европейският парламент одобри с огромно мнозинство специална Директива за защита на журналистите от такива производства, наречени SLAPP дела – „ дела- шамари“ срещу журналисти.
А аз попитах окръжния прокурор на Кюстендил – Камелия Стефанова – докъде стигна разследването на Окръжната прокуратура в Кюстендил за смъртта на Ангел Христов, след като изминаха 9 месеца, и след като това е въпрос от изключителен обществен интерес? Не получих отговор.
Явно, прокуратурата в Кюстендил все още няма отговори за смъртта на Ангел Христов, но в същото време, предполага се, много е работила и вече има отговор на въпроса – кой от журналистическия ни екип е „счупил гръбнака“ на управителя на болницата в Дупница, чийто лекар е издал смъртния акт на Ангел
Христов. Ако такова обвинение бъде повдигнато, ако такова дело влезе в съда в Дупница, то, поне със сигурност ще знаем, че това е SLAPP дело – дело шамар срещу журналисти. Ще се постави ли прокуратурата в Кюстендил и в Дупница над европейската директива? И вместо в защита, ще участва ли прокуратурата в раздаването на шамари за журналисти?
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
