Върховният касационен съд постанови ново тълкувателно решение по два въпроса от арбитражното производство, които му постави Висшият адвокатски съвет.
Решението е от изключителна важност, тъй като създава онази предвидимост в отношенията между страните, която е от значение за търговския оборот и за бизнеса.
Въпросите, по които е констатирано противоречиво разрешаване от различни състави на Търговската колегия на Върховния касационен съд са следните:
1. „Компетентен ли е арбитражният съд при прехвърляне на
вземане да разглежда и решава спорове между приобретателя на
вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно
споразумение/клауза, сключена между прехвърлителя и длъжника?“
2. „За сключване на арбитражно споразумение, което е част от
материалноправния договор, достатъчно ли е упълномощаването за
сключване на този договор, или е необходимо и изрично овластяване за
сключване на арбитражното споразумение?“.
По първия въпрос Търговската колегия на ВКС е приела, че "при прехвърляне на вземане арбитражният съд е компетентен да разгледа и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение, сключено между прехвърлителя и длъжника". Посочва се още, че при прехвърляне на вземане, наред с вземането, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, цесионерът придобива и правото на защита на прехвърленото му материално право. С оглед обусловеността на арбитражната клауза от наличието на материално правоотношение, по което е възникнал или може да възникне спор, се обосновава изводът, че арбитражното споразумение следва да бъде прието за принадлежност на прехвърленото материално право.
Според мотивите по втория въпрос на решението арбитражното споразумение не може да се квалифицира като разпоредително процесуално действие и съответно за него да се приложи по аналогия режимът на упълномощаването за извършването на такъв вид действия, уреден в чл. 34, ал. 3 ГПК, съгласно който упълномощаването следва да е изрично. Арбитражното споразумение не съдържа отказ от правото на иск, защото, сключвайки го, страните не се отказват от правото си да получат решение по възникналия между тях правен спор. Съгласно общата разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗД, приложима към арбитражното споразумение, обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. При липсата на ограничения на обема на представителната власт за сключване на материалноправния договор, тя включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка насока, по отношение на която не е ограничен с пълномощното – включително за отнасяне на евентуален бъдещ спор пред арбитраж относно материалното правоотношение, предмет на договора.
Затова и даденият отговор с решението гласи:
"За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение".
Вижте тълкувателното решение в приложения файл.
ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
- vks-ostk-tdelo-2023-1-reshenie.pdf
- pdf, 319 KB
