Зам.-министърът на културата Амелия Гешева поздрави организаторите и гостите на Изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023“. Експозицията бе открита вчера следобед в Националния исторически музей (НИМ).
„Представяме 15 обекта, на които работиха археолози от НИМ. Те са показани в 15 витрини, в които са изложени 227 артефакта. Подбрали сме най-интересното, най-доброто – това, което веднага може да бъде вкарано в експозиция.“, каза директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова и допълни: „Много съм щастлива, че успяхме да включим цялата колегия и да дадем един своеобразен отчет на обществеността за това, че е вложила средства в нашата дейност и това, което сме постигнали. Ние обогатяваме фондовете на НИМ с тези артефакти, защото 80 процента от тях ще влязат във фонда, но и доразказваме историята на българските земи, която, вярвайте ми, си заслужава всичките тези усилия“.
„Щастлива съм, че към този своеобразен отчет може би ще бъде отчетен и приносът на Министерство на културата - че от 15-те обекта 12 са намерили финансиране и подкрепа от специализираната програма на Министерството на културата. Всичко, което има в този отчет, ще го видим днес по витрините. То наистина ще бъде част от нашата гордост и национално самочувствие, че живеем в една уникална страна, за която трябва да положим повече усилия – да опазим наследството, да го предадем на поколенията и да го представим на хората, за които все още сме непознати“, посочи по време на откриването на експозицията зам.-министърът на културата Амелия Гешева. И допълни: „Във всеки отчет има пасиви и активи. И ако пасивът е, че сезонът е закъснял, то пък може би в актива добавяме допълнително осигурените пари от Министерство на културата. Така че, в действителност, 2023 година има рекордно финансиране за археологически разкопки. Надявам се, че някъде там, сред активите, най-важният е Вашето лично удовлетворение. Защото, когато човек е отдаден със сърцето и душата си на своята работа, на своята кауза, аз съм убедена, че такива са всички хора, които работят в нашите музеи и всички, които се занимават с музейно дело и опазване на културното наследство, защото това е мисия, са богати хора, и техният най-голям актив е удовлетворението“. Зам.-министър Гешева посочи още, че ще бъде щастлива, ако на следващата, шеста изложба, отчетем, че с увеличените средства, които тази година ще има за хората от музеите, за програмите, за представяне на културно наследство, сто процента увеличени, за стандартите за музеите сме постигнали още по-добри резултати. „Взимам повод и от проведената днес среща за „Бранд България“ – искрено се надявам, че в отчета за 2024 година ще можем да се поздравим и с повече изложби, които сме реализирали заедно, с подкрепата на държавата, на културните институции на България, независимо дали става дума за опазване на културно наследство, или за представяне на съвременните достижения на културата. Работим за това с ясното съзнание, че това не е просто работа, а мисия. Затова искам специално да Ви поздравя и от името на министър Кръстев, като искам да знаете, че българската култура е приоритет за държавата, но е личен приоритет и ангажимент на хората, които работят в Министерството на културата. И ще продължим да го правим с ясната отговорност и съзнание, че работим за България“, посочи още зам.-министър Амелия Гешева.
През 2023 г. специалистите проучватели в Националния исторически музей проведоха археологически проучвания и теренни изследвания на 15 обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Националния исторически музей, средства на местните общини и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Археологическите обекти са от различен характер, като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Вицепрезидентът Илияна Йотова благодари на зам.-министър Амелия Гешева за това, че представлява Министерството на културата на официалното откриване на изложбата, като изрази очакванията си за по-голяма поддръжка от всички останали институции в страната. „Изминалата година не си е отишла напразно, защото, както виждаме, изложбата става все по-богата и вие давате на нас, гражданите, на цялото българско общество, едно огромно самочувствие, самочувствие, че сме родени, че сме жители, че сме граждани на България. С всяка Ваша находка ни казвате „Гордейте се, че сте българи“, особено в трудни периоди, в които живеем всички ние“, добави вицепрезидентът.
Настоящият археологически сезон (2023 г.) беше изключително успешен, изпълнен с нови уникални открития и находки под вещото научно ръководство на проучвателите от Националния исторически музей: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, Ивайло Кънев, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Михаил Ваклинов, Илия Стоименов, Панайот Антонов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева и Росен Пеевски бяха открити голямо количество движими културни ценности обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до българските земи през средновековието.
За поредна година Националния исторически музей има удоволствието да представи и запознае широката общественост с последните археологически открития, като продължение на настоящата изложба се предвижда публикуването на представените археологически обекти в Годишника на музея.
Представените археологически обекти в изложбата са: Селище от ранната бронзова епоха до с. Богдан, Карловско; Укрепен обект „Св. Архангел“, с. Дъбница, общ. Гърмен; Спасително археологическо проучване в гр. Созопол, ул. „Албатрос 7“; Антична крепост Равадиново; Крепостта „Калята“ при гр. Якоруда; Късноантична и средновековна крепост в местност „Балък дере“, землището на с. Хухла, общ. Ивайловград; Полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец; Римска крайпътна станция до кастела Состра, Троянско; Подводни проучвания до устието на р. Камчия в Черно море; Местност „Долна чатма“ при с. Велино, общ. Шумен; Антична и средновековна крепост Калиакра; Крепост Букелон; Средновековен град Лютица, общ. Ивайловград; Средновековен манастир „Св. Йоан Продром“ на полуостров „Св. Яни“, гр. Ахтопол; Кокалянски Урвич.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е достъпна за публиката до началото на месец април 2024 г. в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея.
Фотогалерия
Снимки: МК и НИМ
