Поставяме акцент върху дигитализацията в застраховането
На 23 юли 2020 г. Владимир Савов е избран от Народното събрание за заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с 6-годишен мандат.
Той притежава магистърски степени по „Международни икономически отношения“ от Университета за национално и световно стопанство и по бизнес-администрация от London Business School.
В периода 1993 – 1998 г. работи в „Уникредит Булбанк” като мениджър „Кореспондентски отношения с чужбина”. През 1999 г. провежда стажове в департаменти „Централна и Източна Европа” и „Глобални депозитарни разписки” в The Bank of New York, Лондон. От 2000 г. до 2003 г. e старши анализатор в подразделението на швейцарската банка UBS в Москва; от 2003 г. до 2006 г. е заместник-директор и впоследствие – директор в банка Уралсиб Капитал, където отговаря за анализите на банковия и потребителския сектор. В периода 2006 г. – 2009 г. е директор на департамента за анализи в инвестиционната банка Credit Suisse, а от 2009 г. до 2013 г. е управляващ директор, началник на департамента за инвестиционни анализи във финансова корпорация „Откритие”. През януари 2014 г. е избран от Народното събрание за член на КФН, подпомагащ политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари и защитата на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. От февруари до юли 2020 г. г-н Владимир Савов заема позицията на директор на департамента за регулаторна политика и стратегия на Независимия финансов регулатор на Международния финансов център Астана, Казахстан.
В досегашната си професионална кариера e натрупал богат опит в сферата на регулациите и надзора, финансовия анализ, капиталовите пазари, банковото дело и международните финанси. Владее английски и руски език.
Г-н Савов, приключи общественото обсъждане на предлаганите промени в Кодекса на застраховането. Кои са основните изменения в закона?
– Основните промени в Кодекса за застраховането произтичат от транспонирането на изискванията на Моторната директива относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Променят се основни дефиниции, сред които и дефиницията на превозно средство, за да се отчетат промените в категориите превозни средства, задвижвани със собствен двигател, и да се отграничат някои от тях, които са с по-малък риск.
Важен момент е въвеждането на хармонизиран режим на издаването на удостоверенията за предходни застрахователни претенции, като се предлага тези удостоверения да се издават централизирано от Гаранционния фонд на базата на поддържания от него електронен регистър на предявените и изплатените застрахователни претенции.
Предвижда се увеличаване на размерите на минималните застрахователни суми по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт на левовата равностойност на 6 450 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, а за вреди на имущество – съответно на левовата равностойност на 1 300 000 евро.
Най-съществените промени са свързани с въвеждането на хармонизирания механизъм за гарантиране вземанията на увредени лица в случай на неплатежоспособност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвиждат се и различни промени, които не произтичат пряко от директивата, но са насочени към установени в надзорната практика недостатъци в нормативните текстове, или са необходими предвид променените условия за водене на бизнес, новите технологии, и други.
Важен приоритет на законопроекта е дигитализацията в застраховането. С цел стимулиране на онлайн сключването на застраховки, са направени предложения, които да облекчат правните условия за сключването на застраховки чрез интернет страници или онлайн платформи, в т.ч. и мобилни приложения.
Предвидени са мерки, които да облекчат дистанционното сключване на застрахователните договори посредством използване на способите за електронна идентификация на застраховащия и застрахователя.
Предлагат се и нормативни решения за облекчаване на обмена на информация между страните по застрахователния договор след неговото сключване. С цел стимулиране на дигитализацията при уреждането на застрахователни претенции, е предложено въвеждането на изискване застрахователите да създават условия за предявяване на застрахователни претенции по електронен път.
Прави се предложение да се предвиди общо правомощие на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да определя единен образец на сертификата „Зелена карта”, което да му позволи да приеме правила за електронен сертификат, когато бъдат взети съответните решения в рамките на Съвета на бюрата. За да се намалят разходите на застрахователите за издаване на сертификати „Зелена карта“, се прави и предложение за тяхното издаване при поискване от страна на застраховащия. Едновременно с това, не се допуска потребителите да бъдат натоварвани да заплащат допълнително за тези сертификати.
Друго предложение е облекчаването на изискванията за одитиране на надзорната отчетност на застрахователите, с цел намаляването на административната тежест върху тях.
Дълго време сключването на застраховки онлайн беше затруднено или невъзможно. Как промените в Кодекса ще улеснят дигитализацията?
– Както отбелязах, една от основните цели на законопроекта е да се облекчат условията за онлайн сключване на застраховките, като се допусне използването на позволените в правото на ЕС способи за електронна идентификация, освен квалифицирания електронен подпис.
Нашата стратегическа цел е да се постигне по-широко навлизане на онлайн разпространението на застрахователни продукти, за да се постигне съизмеримост на равнището на дигитализацията в застрахователния и в банковия сектор. По същество, когато един потребител ползва електронно банкиране, след като банката го идентифицира съгласно всички регулаторни изисквания, тя му предоставя профил и парола в своята система, със съответните гаранции срещу злоупотреба. След това потребителят има възможност да извършва сделки и трансакции въз основа на електронната си идентификация. Целта на измененията в Кодекса за застраховането е да се създадат подобни условия и при предоставянето на застрахователни услуги.
Считаме, че чрез дигитализация в застраховането ще се стимулира навлизането и достъпността на незадължителните застрахователните продукти и ще се стимулира пазарната конкуренция между разпространителите, което в крайна сметка ще породи ползи за потребителите на застрахователни услуги.
Прави впечатление, че въпреки заявените намерения за дигитализация, по най-масовата застраховка „Гражданска отговорност“ се предвижда върху полицата да се поставя допълнителен холограмен знак. Това означава ли, че тази застраховка все пак остава на хартия? Какво продиктува такова решение и ще има ли то постоянен или временен характер?
– Знакът на Гаранционния фонд – така нареченият „стикер“ – е въведен в нашата страна с цел осигуряване на сключването на задължителната застраховка от всички превозни средства, както и минимизирането на риска от застрахователни измами. В хода на изготвянето на законопроекта проведохме редица разговори с експерти в областта на застраховането, както и с представители на индустрията, в т.ч. застрахователите и застрахователните посредници, и достигнахме до заключението, че пазарните отношения в българския сектор на застраховането все още са на такъв етап на своето развитие, че запазването на допълнителна защита чрез знак, издаван от Гаранционния фонд, е необходимо, предвид масовия и задължителен характер на застраховката и големите застрахователни лимити, които тя покрива.
Едновременно с това, за да не се пречи необосновано на процеса на дигитализация в застраховането, в законопроекта е предвидена възможност знакът да се издава като холограма, която да се поставя върху полицата при нейното издаване – тоест отпада необходимостта потребителят да залепя стикер на предното стъкло на автомобила.
Също така отпада и допълнителната карта, удостоверяваща полицата.
В хода на общественото обсъждане се разгледаха и варианти за предвиждане на преходен период, след изтичането на който знакът за отпадне изцяло. Всички тези варианти са взети предвид и отразени в хода на общественото обсъждане на законопроекта, като са изтъкнати техните предимства и недостатъци. В крайна сметка решението е в ръцете на българския законодател.
Очаквайте продължение.
