Министерството на околната среда и водите на България беше домакин на форум в български павилион на СОР28, които представиха перспективите на енергийния преход в региона под наслов „Роля и принос на Централна и Източна Европа и Югоизточна Европа към утрояване дела на възобновяемите енергийни източници до 2030 година“. Темата е и една от главните цели на COP28 в Дубай.
Дискусията даде възможност на участниците да видят региона в перспектива и да се фокусират върху необходимостта от повишаване на амбицията за висок дял на енергия от възобновяеми източници.
Нарастващата роля и влияние на Гърция в региона в сферата на енергетиката беше представена от Джордж Кремлис – почетен директор на Европейската комисия и представител на Европейската организация по публично право в България. Гърция от близо 60% дял на въглищата през 2010 г. предвижда да достигне 80% дял на ВЕИ в производството на електроенергия през 2030 г. Разнообразие от енергийни източници, големи и малки инфраструктурни проекти, пилотни проекти и програми, както и предприети с перспектива действия поставят страната в позиция на обещаващо енергийно бъдеще. Беше изтъкнато значението на проекта за далекопровод по дъното на Средиземно море между Гърция и Египет, който трябва да позволи обмен на възобновяема енергия между Северна Африка и през Балканите до Централна Европа и Германия и Полша. Джордж Кремлис изтъкна изключително доброто сътрудничество в сферата на енергетиката с България през последните години и ползите, които носи подобрената свързаност с новите далекопроводи между страните ни.
В презентацията си д-р Лутц Шефер от Федералното министерство по икономическо сътрудничество и развитие (BMZ) на Германия показа, че страната уверено върви към изход от използването на въглища през 2030 г. и ще постигне 80% дял на ВЕИ в електроенергетиката без помощта на базови мощности на АЕЦ и въглища.
Александра-Мария Бокше – държавен съветник по климат и устойчивост към президента на Румъния, говори за новата амбиция на страната да постигне 55% дял на ВЕИ към 2030 г. и за работата по ключови инфраструктурни проекти за укрепване на електроенергийната мрежа и връзки с Унгария, Молдова. Тя говори за далекопровод по дъното на Черно море до Грузия и оттам до Азербайджан за обмен на електроенергия от възобновяеми източници между Европа и Каспийския регион – проект, който също е приоритизиран от Европейската комисия.
Олексий Рябчин – преговарящ за Украйна по време на глобалната конференция за климата на ООН, обяви, че страната въпреки огромните трудности, които носи войната, работи върху свой план за климат и енергетика. В него е предвидено делът на ВЕИ да нарасне от 11% на 25% до 2030 г., а изход от използването на въглища се предвижда до 2035 г.
Представителите на бизнеса гледат на България, Гърция и Румъния все повече като на една обща енергийна ос и общ пазар. Такова мнение изказа Марияна Янева, заместник-председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (APSTE). Според нея има анализи, които показват, че страната ни и със сегашните технологични условия може да балансира много по-висок дял от ВЕИ с електроенергетиката и прикани да сме амбициозни и да мислим за дял от 60% на възобновяемата енергия в електроенергийния сектор към 2030 г.
От своя страна Полша е на път да си постави цел от 67% дял на възобновяемите източници в електроенергетиката към 2030 г., каза Зофия Боровчик, анализатор в екип по енергия и климат на Полския институт за енергийно моделиране и политики „Инстрат“. Тя определи тази цел като впечатляващ скок спрямо досегашната цел от 33%, заложени в първата версия на техния план за климат и енергетика от 2020 г.
Мацей Буковски, международен анализaтор към полската банка за развитие BGK, засегна темата за ролята за повишаване на дела на ВЕИ в региона, която може да изпълнява финансирането по линия на инициативата „Три морета“. Той отбеляза също, че е необходимо да се разшири обхватът на проектите в посока привличане на стратегически производства в сферата на технологиите за чиста енергия.
Модератор на двете събития беше Генади Кондарев от организацията за климатични политики E3G. Той изказа убеждението, че дискусията ще допринесе за повече междусистемна свързаност, пазари и привличане на индустриите на бъдещето, където страните от Централна и Източна Европа могат да извлекат много полза в рамките на новата индустриална стратегия на Европейския съюз.
