Министър Тодор Тагарев: Дезинформационните кампании имат директен негативен ефект върху интереса към военната професия

„Ефектите на дезинформацията са много по-сериозни върху начина, по който изграждаме своята отбрана. Голяма част от времето и ресурса ни отделяме, за да противодействаме на дезинформационни кампании“, каза министър Тагарев. Като пример той отбеляза проблемите, свързани с окомплектоването на армията. Сред причините той посочи демографския фактор, Ковид, който също изигра соята роля. „През последната година бяхме свидетели на още по-рязко свиване на интереса към военната служба. Тази година срещу нас беше проведена много мощна дезинформационна кампания, под мотото „Сега ще пратят армията да воюва в Украйна“. Какъв беше ефектът? В сравнение с 2022 г. тази година имаме с 35% по-малко кандидати за НВУ и реално имаме 45% по-малко курсанти в първи курс. Местата, които се попълниха са 22%. Това е много пряк ефект на дезинформационните кампании срещу националната сигурност и срещу отбраната в частност. Тези кампании се водят и от сили вътре в нашето общество. Така че искаме, или не искаме, няма как да не обръщаме внимание на този проблем“, заяви министърът на отбраната.
„Страни, които не могат икономически и технологично да се конкурират със Запада, намират решение за промотиране на своите интереси чрез дезинформация и пропаганда в информационното пространство. Основният начин, който ние виждаме към момента, за да се справим с тези кампании и пропагандата, са стратегическите комуникации“, заяви министър Тагарев. „Министерството на отбраната не разполага със санкциониращи инструменти или правомощия. Затова е нужен отговор на държавно равнище, който все още предстои да намерим. В Министерството на отбраната правим, каквото е възможно. Аз разчитам на Информационния център на Министерството на отбраната да работи координирано с други звена в системата на отбраната, но там да бъде създаден някакъв, макар и скромен капацитет“, отбеляза той. По думите му, на държавно ниво Министерството на външните работи и Съветът по сигурност към Министерския съвет имат роля в контактите с български и международни партньори по тези въпроси. „Но това са едва първи крачки, които се правят. Преди около два месеца България се присъедини към Центъра за противодействие на хибридни заплахи в Хелзинки, откъдето планираме да прехвърлим ноу-хау“, посочи министърът на отбраната.
В заключение той отбеляза, че от работата на конференцията очаква не само изнасянето на данни за дезинформационни кампании, насочени срещу някого или нещо, а обсъждането на технологични решения за проследяване на източниците на тези кампании и на тяхното взаимодействие с други кампании, както и за извършване на оценка на ефектите, за да се планира противодействието.