На 20 октомври се навършиха 10 години от кончината на режисьора Димитър Гочев – едно от най-големите имена в съвременния европейски театър. По този повод негови приятели и колеги организираха концерт в Дойчес театър – Берлин, с който почетоха и отпразнуваха личността на големия майстор на сценичното изкуство. На сцената в различни балкански мелодии от представлението на Гочев „Буре барут” се съчетаха звуците на гайда, бас и Drehleiher (латерна), разказани бяха ярки спомени от колегите и приятелите на Димитър Гочев, сред които бяха Самуел Финци, оркестърът на Санди Лопичич, Волфрам Кох и Сузане Констанце Вебер. На тържествената вечер присъстваха съпругата на Димитър Гочев и неговият син.
„Днес всички Вие събирате сърцата си на това място, което е облъхнато от духа на Димитър Гочев, за да почетем така, както подобава, паметта на един изключителен колкото български, може би толкова и германски и европейски режисьор, чието творчество и страст към изкуството ни вдъхновяват и обединяват и днес. Димитър Гочев отдавна е легенда. Ето, че днес той отново успя да събере театрални съмишленици и изявени артисти от близо и далеч, за да отдадем заедно почит и признание на неговия талант, на връзките, които той създаде с международни дарования, които работиха с него рамо до рамо в изящното му творчество. Днес продължаваме да носим в сърцата си наследството, което този уникален режисьор ни остави. Той не само създаде произведения на изкуството - епохални постановки, но и вдъхнови много други да следват стъпките му. Отгледа „семейството на Гочев”, което бе съставено от няколко различни „семейства”. И част от което са всички присъстващи тази вечер в прекрасния и гостоприемен Немски театър – Берлин! Поклон и аплодисменти за Димитър Гочев! Поклон и аплодисменти за Немски театър – Берлин и за голямото и талантливо „семейство на Гочев”!“, се казваше в писмото на министър Кръстев до семейството, колегите и приятелите на Димитър Гочев.
Димитър Гочев е едно от най-големите имена в съвременния европейски театър. В годините между 1977 и 1985 г. той работи в България и Германия, а от 1986 г. трайно се установява в Германия, като се превръща в емблематична фигура за немско-езичния театър. Работата му е едновременно интуитивна, поетична, дълбока, но и рационална, ерудирана, интелектуална. Димитър Гочев казва, че телата на актьорите са по-умни от всеки режисьор. В спектаклите му думите и езикът се превръщат в телесна енергия, която задвижва целия театрален организъм. За него театърът идва от петите (запомнил го е от Хайнер Мюлер) – „да влязат петите в ход, да се затресе тялото…“.
Димитър Гочев е роден през 1943 г. в Първомай. През 1961 г. пристига в Източен Берлин, за да учи ветеринарна медицина, но попада на спектакъла на швейцарския режисьор Бено Бесон – „Мирът“ по Аристофан, в Дойчес театър. И както самият Гочев казва: „нещо ме тресна по главата… вцепених се от възхищение“. Така той заменя ветеринарната медицина с театрознание и неотлъчно следва Бено Бесон като негов асистент, което оказва огромно влияние върху театралната му естетика. Другата съдбоносна среща е с драматурга Хайнер Мюлер. Гочев дебютира като режисьор в театъра в Нордхаузен през 1977 г. – с една от първите пиеси на Мюлер – „Женска комедия“. Оттогава Димитър Гочев постоянно се връща към текстовете на драматурга и прави много от тях. През 1983 г. поставя „Филоктет“ на Хайнер Мюлер в театър „София“, като спектакълът безспорно е едно от ярките събития в новата история на българския театър. По повод постановката Хайнер Мюлер пише писмо на Гочев, в което му казва, че за пръв път е видял „превода на текста в езика на тялото“. След „Филоктет“ Митко Гочев е поканен в Германия да постави друго заглавие на Мюлер – „Квартет“, като повече не се връща в България.
Постановките му редовно попадат в основната селекция на берлинския фестивал „Театрални срещи“. Сред тях са: „Битката на негъра и кучетата“ от Бернар-Мари Колтес, „Иванов“ от А. Чехов и др. Неговата сценична версия на античната трагедия „Перси“ (Хайнер Мюлер по Есхил) получава наградата „Спектакъл на годината“ за 2007 г. През 2011 г. заедно с актьорите Самуел Финци, Алмут Цилхер и Волфрам Кох, с които прави повечето от постановките си, Димитър Гочев е удостоен и с една от най-значимите награди за театър в Германия и в Европа – театралната награда на Берлин.
От спектаклите, които Димитър Гочев е правил в Германия, в България са гостували: „Госпожица Юлия“ на Стриндберг, „Войцек“ на Бюхнер, „Забравени от небето“ на Екатерина Томова, „Пепел върху пепел“ по Пинтър, „Месец в Дахау“ на Владимир Сорокин, „Филоктет“ на Хайнер Мюлер, „Буре барут“ на Деян Дуковски. Последната среща на българската публика с театъра на Гочев е през 2007 г., когато на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ се играят спектаклите „Битката на негъра и кучетата“ и „Персите“.
