Министерството на културата изказва съболезнования на семейството на Светлозар Игов – достоен и авторитетен български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач, преподавател в Софийския и в Пловдивския университет, професор, сам той създал не само школа в литературознанието и литературната критика, а редица свои запомнящи се художествени текстове под формата на поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси.
Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет, професор. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци.
Завършва „Славянска филология“ в Софийския университет през 1966 г. Специализира „Славянски литератури“ в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател е в Софийския университет (1967-1969) и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.
Създател е на престижни награди, като „Дъбът на Пенчо“ и председател на журито на Националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.
Светлозар Игов познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл и активно се занимава с оперативна критика. Има заслуги като преводач и автор на антологии.
„Не мисля, че "вдъхновението" - отприщеният от някакъв повече или по-малко ясен импулс поток от облечени в думи образи, видения, блянове, спомени, чувства и мисли - е "творчество". Творчеството започва след това - то е в задраскването на "излишните" или "неточни" думи върху хартията и търсенето и добавянето на нови, по-точни. "Творчеството" е работа с думите върху хартията, работа с текста, обработка на текста. В "творчеството" като "обработка на текста", в задраскването на неточни и добавянето на точни думи, също не бива да се прекалява, и тук "мярата", знанието - или по-точно усетът - къде и кога да спреш, е най-важното“ – пише Светлозар Игов.
Дълбок поклон!
