Развитието на комуникационните технологии води до възникване на нови форми на заетост, което създава необходимост от развитие на нормативната уредба за осигуряване на повече гъвкавост и сигурност за работещите и работодателите. В тази връзка Министерството на труда и социалната политика изготви проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в който един от акцентите е подобряването на регулацията на работата от разстояние. Основна тема в него е и защитата на работниците и техните права при използване на информационни системи и изкуствен интелект, изисквани от работодателя в работния процес.
Това каза заместник-министър Десислава Стоянова по време на Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС), по време на която бе обсъдено неговото становище на тема „Ролята на изкуствения интелект в управлението на човешкия капитал и условия на труд на работещите през дигитални платформи в България“ (COVID-19 - катализатор на дигиталната трансформация в България).
„Съвременните технологии са свързани със съществени изменения на икономическите модели и в частност на пазара на труда. Тези нови форми на заетост са предизвикателство на общоевропейско ниво“, посочи заместник-министърът. Стоянова припомни, че още през 2021 година Европейската комисия е предприела законодателна инициатива с предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряване на условията на труд при работа през платформа. В момента предложението се разглежда на ниво триалог между Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия, за да се намерят най-балансираните решения за регламентация на този вид заетост.
„България подкрепя развитието по отношение на въпросната Директива. За нас е от съществено значение да се повиши защитата на работещите с изкуствен интелект и да се осигури баланс, който не нарушава иновативните аспекти от работата на цифровите платформи и правата на работещите чрез тях“, обясни Стоянова. Тя допълни, че след приемането на документа на европейско ниво България ще изпълни ангажиментите си за регулиране на тази форма на заетост в националното си законодателство. В този процес тристранното сътрудничество със социалните партньори ще има основна роля, за да може да се намерят най-добрите решения за работодатели и работници.
