Млад египетски лешояд беше спасен от гнездо на двойка от вида, намиращо се в района на село Вълче поле, община Любимец и изпратен за доотглеждане в Спасителния център за диви животни (СЦДЖ) в Стара Загора от експерти на РИОСВ – Хасково и Българско дружество за защита на птиците /БДЗП/.
При редовен мониторинг на гнездовата популация на египетски лешояд е установено закъсняло загнездване и излюпване на малки в три от наблюдаваните гнезда. Опитът от предишни години показва, че малките ще излетят през септември, поради което ще имат кратък адаптационен период преди есенната миграция и съответно по-малка вероятност за оцеляване. Именно това налага вземането на младите птици от гнездата и отглеждането им на затворено до идната пролет.
През пролетта на 2024 г. птицата ще бъде освободена по метода на отложено освобождаване - след адаптация във волиера. Малкото ще бъде маркирано с орнитологични пръстени и сателитен GPS предавател. Събраните до момента данни показват, че младите лешояди, освободени по метода на отложеното освобождаване имат с 10 % по-висока преживяемост в сравнение с дивите малки, които напускат естествено гнездата си.
Към момента две от закъснелите птиците са иззети и изпратени за отглеждане в СЦДЖ, предстои спасяване и на третото малко.
При първата си миграция младите египетски лешояди изминават средно по 5275 км, летят в продължение на 35 дни, като средно изминават 172 км на ден. При определени метеорологични условия могат да развият над 80 км/ч и да прелетят над 500 км за един ден. Ето такива интересни факти разкриват сателитните предаватели, поставени на 19 млади египетски лешояди от България, Гърция, Македония и Албания между 2010 и 2014 г., за да се оцени преживяемостта им и да се определят важните места за миграция и зимуване, съобщават от БДЗП.
Оказва се, че по време на първата си миграция младите лешояди от Балканите имат много висока смъртност - 25%. Съществена част от птиците загиват поради лоша навигация, опитвайки се да стигнат до Африка, пресичайки Средиземно море.
Египетският лешояд е много важна част от екосистемата, тъй като благодарение на него се предотвратяват епидемии от много заразни за човека болести.
