Без решение на Народното събрание държавните органи да не могат да извършват определени действия на територията на „Мини Марица-изток“, прие парламентът. Със 196 гласа „за“ и 11 „против“ Народното събрание гласува решение, с което се регламентира кои действия ще могат да бъдат извършвани от държавни органи само след решение на парламента.
Без решение на парламента държавните органи няма да могат да извършват разпоредителни сделки с недвижимо имущество, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД, както и с недвижимо имущество държавна или общинска площ, попадащо в обхвата на концесионната площ по силата на сключения концесионен договор между Министерския съвет и дружеството, е записано в документа. Народните представители гласуваха същото да се отнася и до разпоредителни сделки с дълготрайни активи и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти, собственост на "Мини Марица-изток", използвани и/или предназначени за въгледобив, както и сключване на сделки/договори и издаване на решения за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници от частни инвеститори в имоти от комплекса.
Изключение ще се прави за отдаване под наем на земеделски земи за земеделски нужди, намиращи се на територията на комплекса „Мини Марица-изток“, решиха народните представители.
Народното събрание прие на второ четене промени в Търговския закон, с които се регламентира създаването на нова правна форма - Дружество с променлив капитал. Създаването на новата правна форма цели да отговори на нуждите на иновативните и ориентирани към растеж стартъп компании, посочва в мотивите си вносителят на промените Петър Кьосев от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Според текстовете в закона Дружеството с променлив капитал се учредява от едно или повече физически или юридически лица. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си. Не може да бъде учредител на дружество с променлив капитал обявено в несъстоятелност юридическо лице.
Единодушно парламентът прие на първо четене промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесени от Министерския съвет.
С част от разпоредбите се регламентират на национално ниво приетите от Европейския съюз принципи при определянето на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци от корабоплавателната дейност или от корабите. Според тях размерът на таксата трябва да е такъв, че да не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав; да покрива непреките административни разходи и значителна част от преките експлоатационни разходи. Размерите на таксата могат да бъдат различни в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците. Таксата може да бъде намалена в зависимост от вида търговска дейност, за която се използва корабът.
