Президентът участва в откриването на международния форум „Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023“
България се превърна в място за очертаване на бъдещето на зелената трансформация на Балканите и Централна и Източна Европа благодарение на своята отвореност, проактивна политика, иновативни подходи и решения. На мислене, базирано на принципите за солидарност и взаимопомощ и има потенциала да увеличава своята роля в региона. Това заяви президентът Румен Радев, който участва в откриването на международния форум „Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023“. Акцентът на тазгодишната мащабна конференция, която се провежда в България за трета година, е върху свързаността и сътрудничеството на държавите от Централна и Източна Европа в прехода към нисковъглеродна икономика и устойчиво развитие. В рамките на трите дни, в които се провежда, събитието дава възможност на повече от 2000 гости, 125 лектори и модератори от над 10 държави да обменят опит и да обсъдят добри практики и решения в условията на зелената трансформация.
В изказването си в рамките на откриващия панел на конференцията, посветен на устойчивия преход като конкурентно предимство на страните от Централна и Източна Европа, Румен Радев подчерта необходимостта в дебата за зеления преход, да се гарантира и неговата устойчивост. Това, по думите му, означава солидно планиране, оценка на средата, идентифициране на рисковите фактори, изграждане на ясна стратегия, базирана на точни цели, и разработване на механизми за постигането им. Държавният глава постави и въпроса за мястото на държавите в тези процеси, в които ключови участници са още бизнесът, гражданският сектор и научната общност. „В последните десетилетия бяхме свикнали на все по-малко участие на държавата в този цикъл на планиране, но кризата, породена от коронавируса, енергийната криза, галопиращата инфлация и войната в Украйна откроиха редица дефицити в подхода ни и преобърнаха приоритетите и ролята на играчите в това планиране“, посочи президентът. Той подчерта и че е необходим преход от планиране, базирано на ресурси, за което примери са плановете за възстановяване и устойчивост и REPowerEU, които дават рамка за действие, но и водят до ограничения на националното ниво на амбиции, към планиране, базирано на способностите, което да отразява визията ни за бъдещето на България.
Президентът Радев заяви и че е от ключово значение зеленият преход да не се случва за сметка на хората. Разговорът за неговата устойчивост изисква отчитане на рисковите фактори: прекалено бързата скорост, с която можем да се откажем от базовите енергийни мощности – ядрена енергетика, въглища и газ, както и социалната цена на прекалените амбиции, която може да се окаже висока и да обърне смисъла на целия преход, както и да захрани скептични нагласи.
Енергетиката е фундамент на икономиката и от нейната трансформация зависи конкурентоспособността на държавите в условията на зеления преход, коментира президентът. Той посочи и постигнатото от България за справяне с предизвикателствата на енергийната криза, пред която страната беше изправена, чрез развитието на двустранната свързаност със съседни държави, довело до диверсификация на енергийната ни инфраструктура и гарантиране на доставките на газ не само за страната, но и за региона. Румен Радев открои откриването на интерконектрa Гърция-България и изграждането на междусистемната газова връзка със Сърбия, подписаните меморандуми с Гърция през февруари т.г. за сътрудничество в проучването на възможността за изграждане на нефтопровода „Александруполис-Бургас“, както и за сътрудничество за гарантиране на газовите доставки и съхраняването на природен газ, споразумението с турската компания „Боташ“ за резервиран капацитет до терминалите за втечнен газ в Турция и достъп до газопреносната й мрежа. В регионален контекст Румен Радев подчерта и българската инициатива „Solidarity Ring“. По думите му следващият етап, върху който трябва да се работи, е развитието на глобална и европейска свързаност за преноса на енергия и за повишаване на свързаността между електропреносните ни оператори.
Кризите, пред които Европа се изправи, доведоха до осъзнаване на уязвимостите. В резултат на това текат мащабни, интензивни процеси по преосмисляне на подхода към изграждане на единния европейски пазар, заяви президентът. Той допълни, че България има своето важно място в решителния курс към стратегическа автономия с преосмисляне и много по-иновативни подходи към развитие на енергетиката и икономиката, на собствени източници за енергия и нейното съхраняване, към развитие на собствената минна и добивна индустрия и тежко машиностроене, наред с дигитализацията и развитието на високи технологии. Страната ни притежава ключови критични суровини, имаме изключително развит аутомотив сектор, разполагаме с иновативни центрове и човешки капитал. „Непростимо е България да не заеме лидерска роля на Балканите в развитието на електрическата мобилност“, изтъкна още Румен Радев и припомни присъединяването на страната ни към Европейския алианс за батерии и откриването на най-голямата специализирана индустриална зона на Балканите – „Доброславци“. Във връзка с транспортната свързаност държавният глава припомни нарушените сухопътни маршрути, резултат от войната в Украйна. Целият трафик от Китай през Централна Азия за Европа минава през нас и нараства, посочи той и подчерта, че страната ни трябва да се възползва от тази възможност.
В рамките на форума държавният глава подчерта и че зеленият преход не означава само енергиен преход. Той е цялостна трансформация и модернизация на обществото. „Това е начинът, по който произвеждаме енергия, стоки и услуги, начинът по който ги консумираме, по който се придвижваме и изобщо нашето разбиране за света“, допълни президентът Румен Радев и подчерта ключовата роля на комуникацията и информираността в тези процеси.
