Обръщение на Стоил Алипиев председател на КЗП към форума организиран от Камарата на Частните съдебни изпълнители:
Уважаеми колеги,
Позволете ми да се обърна така към Вас, тъй като все още се чувствам близо до практикуващите юристи, носейки отговорността на представляващ държавна инсититуция. През годините Вашата професия е била обект на множество полититчески и медийни критики, но тя е необходима част от правосъдната система, която гарантира един от основните принципи на справедливостта и правотото : “да се гарантира на всеки това, което му се полага”.
Днес обсъждаме един натоварен с много политически и социални очаквания законопроект за несъстоятелността на физическите лица. В същия се въвежда института на “потребителската несъстоятелност “, която дава възможност на физическите лица, изпаданали в обективна невъзможност да изплащат потребитлеските си задължения да имат шанс за ново начало, да могат да намерят емоционалното спокойствие, облечено в законова форма от това, че когато няма от къде да плащаш задълженията си просто няма. Но този закон в никакъв случай не трябва да се натоварва с надеждите, че ще бъде способ за защита на потребителите. Това е една доста крайна мярка, която както дава възможност на физическите лица да излязат от бремето на задлъжнялостта, така и очаквам да доведе до последващ социален и икономически ефект върху техния граждански статус и произтичащите от него права. Очаквам потребителската несъстоятелсност да даде отражение върху други права, които ще може да упражнява лицето след позоването си на нея. Поради това, основната тежест за защита на потребителите остава в определните органи за контрол, които трябва да гарантират предотвратяване на нелоялната търговска практика и да осигурят паритет на потребителите спрямо търговците, сключващи потребителски договори, върху чието съдържание потребителят не може ефективно да влияе.
Наказателната процедура срещу България през 2019, заради наличието на голям брой неравноправни клаузи в договрите на търговците измени практиката при заповедното производство, като националните съдилища започнаха служебно да присъждат нищожността на вземания от неравноправни клаузи, когато издават заповедите за изпълнение. Същото даде и отражение на дълговия пазар, като колекторския бранш стана по предпазлив при прехвърлянето на вземания. Същата процедура даде акцент върху банките, като привилигирован кредитор, от което последваха законодателни предложения в същата посока. Дойде и законодателно предложение за урегулиране на колекторския бранш. Но никой не посочи генезиса на проблема. Нуждата от всичко това е свързана основно с неприлагане на досега действащото законодателство в областта на потребителската защита. Частичните компромиси по прилагането или непълното прилагане към определени пазарни ситуации създават проблеми, които се натрупват в обществено икономическия живот и оттам ескалират в напрежение, което, за да бъде притъпено, се изисква регулация на създадените недоразумения. Тяхната поява е следствие на неправилно, непълно и неточно прилагане на нормативната база, защитаваща българския потребител от нелоялни търговски практики и неравноправни клаузи.
В случай че се прилага Законът за защита на потребителите в частта нелоялни търговски практики и в пазарните отношения има следствие от него , както има следствие и в широкия спектър от неравноправни клаузи в типовите договори на Електроразпределителни, ВиК дружества, Мобилни оператори и др. , няма да имаме тази спешна нужда от бързото приемане закони и промяна на дейсващи процесуални такива. Неравноправна клауза, породила задължение на потребител, стигнала до търговец, който събира вземания, когато е сезиран съд, води до невъзвращаемост на разходите за събирането на задължението поради нейната нищожност. Неравноправна клауза, породила задължение за потребител, платена доброволно, води до неоснователно обогатяване на търговеца и ощетяване на потребителя. От неравноправните клаузи и нелоялните търговски практики потърпевши са както потребителите, така и лоялните търговци, които за да оцелеят, са принудени да се нагаждат към нелоялния пазар.
В последните шест месеца изготвихме предварителни анализи на договорите и счетоводните записи на сметките по взиманията на търговците на бързи кредити. Същите показват, че в 90% от случаите търговците на бързи кредити събират повече от дължимото по договор, което е нелоялна търговска практика. Порочните практики за начисляване на потребителя на извънредно високи разходи по кредита, включително и такива при забава, които многократно надвишават размера на главницата идва от неинформирано вземане на търговско решение. Осъзнавам необходимостта от разграничаване на небанково от банковото кредитиране...............
Благодаря Ви за уважението и възможността да говоря днес пред Вас.
