Зам.-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов връчи наградите „Златен грифон“ в рамките на 61-та Национална археологическа конференция в Регионалния исторически музей в Плевен, където бе специален гост на 25 май.
Конференцията, която е част от събитията по случай 120 години от началото на музейното дело в Плевен, е председателствана от доц. д-р Христо Попов – директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и бе открита вчера от кмета на Плевен Георг Спартански.
По време на официалното откриване доц. д-р Славов отбеляза, че Община Плевен е общината в България, която отделя най-голям относителен дял от общинския бюджет за култура. По думите му това, което се случва в областта на културата на територията на Община Плевен и на територията на Регионалния исторически музей там става благодарение на общинското ръководство в лицето на кмета Георг Спартански и в лицето на Общински съвет - Плевен.
Заместник-министър доц. д-р Пламен Славов връчи и престижните годишни награди на Министерството на културата за постижения в археологическата наука „Златен Грифон”.
Награда за 2022 г. - почетен знак „Златен грифон“ - изображение на грифон с огърлие за цялостен принос в археологическата наука, бе присъдена на доц. д-р Стефан Александров. В мотивите за отличаването му се посочва, че той е изследовател в областта на праисторическата археология с международно признат принос в проучването на бронзовата епоха в Югоизточна Европа. Впечатляващи са резултатите от проучванията на многобройни археологически обекти, в които той участва, в повечето случаи като техен ръководител. Своевременното „публикуване“ на селището при с. Копривлен превръща този обект в еталон за късната бронзова епоха в българските земи и за взаимоотношенията и контактите с Микенския свят. Изключително значение за развитието на науката имат резултатите от проучванията му на множество надгробни могили в цялата страна. С най-голяма интензивност са неговите разкопки в района на енергийния комплекс „Марица-Изток“ и в Ямболска област. Могилните проучвания, както и разкопките на къснобронзовите некрополи в Сандански, Грамада и Балей, провокират у него интереса към изследване на погребалните практики през цялата бронзова епоха в българските земи и съседните територии. Тази проблематика по-късно заляга в ръководените от него международни проекти. Изключително важен аспект от неговите научни интереси е свързан с изследването на селищната система и културното развитие през цялата бронзова епоха в Западна и Северна България. Разкопките на селищните обекти при Радомир – Вахово и Грамада предоставят нови данни за ранната и средната бронзова епоха в тези територии.
Доц. д-р Стефан Александров има публикувани над 100 научни статии и студии в престижни български и чужди издания. За разпознаваемостта му като учен свидетелства огромният брой цитати – над 600, голяма част от които в публикации на чуждестранни автори. Важно място в професионалната му кариера заема преподавателската дейност. Той води курсове по различни аспекти на археологията на бронзовата епоха в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Последните десет години чете лекционен курс „Теоретична археология“ в Софийския университет. Тази му дейност, както и теренната му работа, повлиява положително в научното развитие на много български археолози. От дейностите, свързани с опазването и популяризирането на българското културно наследство, особено се откроява проектът „Недеструктивно археологическо проучване за дигитално 3D и фотограметрично заснемане на скалните рисунки в пещера Магурата, обл. Видин“, осъществен през 2017 г. в сътрудничество и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Награда за 2022 г. - почетен знак „Златен грифон“ - изображение на грифон - плакет за значим принос в развитието на археологическата наука, бе присъдена на:
доц. д-р Явор Бояджиев – за принос в изследването на селищна могила Юнаците;
доц. д-р Методи Даскалов, Петър Лещаков и доц. д-р Милена Тонкова – като ръководители на спасително археологическо проучване на многопластов обект от халколита, бронзовата, желязната епоха и средновековието в района на гр. Чирпан, попадащ в границите на новопроектирано ж.п. трасе в участъка Оризово – Михайлово;
гл. ас. д-р Георги Иванов – като ръководител на спасително археологическо проучване на некропол от елинистическата епоха при с. Бохот, Плевенско, попадащ в трасето на АМ „Хемус“;
Ивайло Кънев – като ръководител на редовни археологически проучвания на „Късноантична и средновековна крепост в м. Балък дере, общ. Ивайловград“, „Интердисциплинарно проучване, северно от с. Велино, общ. Шумен“ и „Обект № 41 в АР Плиска“.
По-рано вчера бе официално открита и Научната конференция „Музеи и културно наследство – исторически и съвременни измерения”. С нея започнаха поредицата прояви, посветени на 120-годишнината от началото на музейното дело в Плевен.
