Изложбата на български икони от Банско в Епископския дворец на Националния музей в Краков, под стените на замъка Вавел, от първия ден след откриването й предизвиква интерес сред жители и гости на града.
"Експонирането на 43 представителни икони на Банската школа, действала в тясна връзка с духовния център на българската култура, какъвто в Средновековието е бил Рилският манастир, е изключително щастлива възможност да приемем в пространствата на нашия дворец най-добрите образци, свързани с Възраждането на българската култура през 19 век" - заяви на вернисажа д-р Мирослав Крук. Изтъквайки художествената стойност на показаните шедьоври от няколко поколения иконописци, основно от фамилията Молерови, начело с Тома Вишанов - Молера, полският куратор на изложбата описа и достойнствата на друга част от тяхното наследство - стенописите в Рилския манастир и Атонските манастири „Зограф“ и „Хилендар“. Основателят на школата Тома Вишанов, работил в края на 18 и първата половина на 19 век, е черпил вдъхновение от родната православна традиция, обогатена с късно барокови мотиви, докато неговите потомци се обръщат повече към атонската монашеска традиция.
Като особеност на българската култура през 19 век бе посочена тясната връзка между нарастващата активност на местните живописни центрове - главно в Трявна, Самоков и Банско, както и движението за религиозно и национално възраждане, чиято кулминация е възстановяването на автономията на българската църква, а по-късно и на българската държава. Д-р Мирослав Крук направи и известни паралели със ситуацията в историческата област Галиция, обхващала и територии от днешните Полша и Украйна и която по това време също е под чужда власт - с известни сходства в черпенето на модели от центрове като Мюнхен и Виена.
Авторитетният полски експерт по средновековна история и сакрално изкуство изведе редица факти за южнославянското влияние на усъвършенстваната българска дворцова и книжовна култура, оставила отпечатък върху преведените на православен славянски език гръцки литургични текстове, пренесени по-късно на север в други славянски страни. Образците на православно изкуство в параклиса на Люблинския замък и в други готически храмове по течението на Висла между Краков и Вилнюс най-вероятно са резултат от проповедническата мисия на изключителния възпитаник на Търновската книжовна школа митрополит Григорий Цамблак, положил огромно старание за разпространението на култа към Света Параскева по тези земи. В представянето на изложбата и в каталога към нея са споменати и славянските светци - първоучителите Кирил и Методий, често изобразявани върху фрески на иконописци от Банската школа, обявени за патрони на Полското кралство от краковския кардинал Збигнев Олешницки през 1436 година. Близо 6 века по-късно Светите братя бяха провъзгласени за съпокровители на Европа.
Гостуването на колекцията от забележителни български икони в Краков ще продължи до 24 юли и е проект в партньорство между Музеен комплекс - Банско, Българския културен институт във Варшава и Националния музей в Краков. Взаимодействието между трите институции бе оценено като изключително ползотворно в приветствените слова при откриването от техните ръководители Светла Барякова, Калина Станчева и д-р Рафал Квирини - Полавски.
