Заместник-министърът на външните работи и говорител Костадин Коджабашев представи актуална информация за работата на Министерството на външните работи на редовен брифинг за медиите. Участие взеха и председателят на Работна група „Избори“ Иван Кондов и Желязко Радуков, държавен експерт в от дирекция „Югоизточна Европа“.
Сред изложените теми бяха организацията на предстоящите избори за Народно събрание на 2 април, подписаната от президентa Румен Радев и държавния глава на Румъния Клаус Йоханис Декларация за стратегическо партньорство, съвместната сесия на министрите на външните работи и на отбраната в рамките на Съвет „Външни работи“ в Брюксел и отношенията между България и Република Северна Македония.
Относно отношенията между България и Република Северна Македония, Костадин Кобжабашев коментира, че институциите в Скопие не са представили реални аргументи за оспорването на регистрацията на български сдружения. Според него решението е взето единствено чрез безпринципно, едностранно и тенденциозно поставяне на имената на сдруженията в изкривен исторически и идеологически контекст.
"Силно сме обезпокоени от последователните действия на Северна Македония за ограничаване на правата за сдружаване и свободно изразяване на българската общност в страната", каза заместник-министър Коджабашев. По думите му оценките и квалификациите за Иван Михайлов в Северна Македония не почиват на обемния корпус на исторически свидетелства за тази личност и са насочени към запазване на монопола на една преднамерена и ревизионистка интерпретация на общата ни история.
„Северна Македония, която защитава едно тълкуване на историята чрез забрани на изразяването на различни мнения, дори тези мнения да са критични към наложения официален наратив, очевидно нарушава основополагащите принципи на Европейския съюз по правата на свободно изразяване и на свободно сдружаване“, заяви говорителят на МВнР. Тези принципи са защитени от член 10 и 11 на Европейската конвенция за правата на човека и Скопие е длъжно да ги прилага изцяло, независимо дали са приемливи за властите или за част от местната общественост. Костадин Коджабашев подчерта, че това поведение противоречи на договореностите, които с много труд са постигнати миналата година.
Заместник-министърът на външните работи припомни, че на 17 юли миналата година Северна Македония е поела ясен ангажимент да предприеме необходимите действия, за да осигури на българската общност ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на нейното културно наследство и идентичност. „Внимателно наблюдаваме имплементацията на тези договорености в контекста на европейската интеграция на тази страна-кандидат“, допълни още Костадин Коджабашев.
България все още очаква информация и ефективно правосъдие за извършителите на множеството нападения срещу сдруженията на българите в Република Северна Македония, особено за стрелбата срещу клуба в Охрид, каза заместник-министър Коджабашев. По думите му бавното правораздаване силно контрастира със скоростта, с която беше приет закон и бяха закрити българските сдружения. Според него това показва ефективност на властите в Скопие в посока на ограничаване на правата на човека, но не и на тяхната защита.
С отговор на въпрос Желязко Радуков посочи, че МВнР предприема всички усилия, за да информира европейските институции и партньори на България за безобразното поведение спрямо правото на сдружаване. Страната ни ще окаже всяка подкрепа, която заличаваните организации поискат. „Трябва да не забравяме, че условията за по-нататъшния процес на интеграция на РСМ вече са ясно разписани и те не могат да бъдат променяни. Има условия за започване на преговори и това е вписването на българите в Конституцията“, обясни още Желязко Радуков. По думите му осигуряването на ефективен достъп до равни права за всички граждани е европейско изискване и Република Северна Македония много трудно би напреднала в каквато и да е посока, без да осигури тези равни права. Подчертано беше и че МВнР прави всичко необходимо за защитата на организациите на българи в Република Северна Македония.
Относно организацията на предстоящите избори за Народно събрание на 2 април, постоянният секретар и председател на работна група „Избори“ в МВнР Иван Кондов изтъкна, че Министерството на външните работи все още не е получило машините за гласуване, които ще бъдат изпратени за вота зад граница. Като препятствие за организацията беше посочена доставката на машините, особено до далечни дестинации като САЩ и Канада. Предвидените за двете държави машини общо са 13. По-голямата част от изборните книжа са доставени, като се очаква и останалите да бъдат доставени до края на седмицата.
Иван Кондов посочи, че в 245 секции зад граница ще има поставени машини за гласуване, като най-много от тях ще са в Турция - 97. В Германия и Великобритания машините ще са съответно 36 и 35. САЩ и Канада, които Кондов посочи като най-застрашени от това да не получат машините навреме, устройствата ще бъдат съответно 9 и 4. Общо в чужбина ще бъдат открити 738 избирателни секции в 62 държави. Най-много секции ще има в Турция - 162, във Великобритания - 118 секции, в Германия - 74, в Испания - 64, в САЩ - 56.
Председателят на работна група „Избори“ отбеляза, че МВнР е на финалната права при подготовката на изборите, като остава командироването на представителите на държавата. Във всяка секция ще има представител на държавата, като от София ще бъдат командировани 534 души. Всички останали ще бъдат български представители на дипломатическите и консулските ни представителства. Посочено беше още, че близо 1900 от местата в СИК са заявени от партиите.
Откриването на шестнадесетото зимно училище по дипломация в Сандански и 30-ата годишнина от пълноправното членство на България в Международната организация за франкофонията, която ще бъде отбелязана с редица иницативи под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова, също бяха във фокуса на брифинга.
