Зам.-министър Марина Василева взе участие в „Седми форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия – икономически и финансов анализ на българското кино“, който бе проведен в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Организатори на проявата са Центърът за медийни изследвания и аудиовизуална политика и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, в партньорство с Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ към Министерство на културата, Българската национална филмотека, Съюза на българските филмови дейци, Асоциацията на филмовите продуценти, Сдружението на филмовите и телевизионните режисьори, «Филмаутор», Българска асоциация на кинорежисьорите, Асоциация на българските оператори, «Академика 21», Българска асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи, Асоциация на българските филмови продуценти, «Българска асоциация на независимите художници и аниматори - Пройко Пройков», Асоциация на българските анимационни продуценти, Асоциация на българските киносалони, Асоциация на филмовите и телевизионни продуценти и Обсерватория по икономика на културата.
В проявата участваха още проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, заместник-ректор по учебната дейност в УНСС, Галина Тонева, председател на Асоциацията на филмовите продуценти в България, Янина Танева от „Фабрика за идеи“, гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, зам.- директор на Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика, УНСС, Петър Тодоров, изпълнителен директор на „Националния филмов център“, Антония Ковачева, директор на Българска национална филмотека и други.
„За нашия университет е изключителна чест да бъдем домакини на този форум, развитието на културата е приоритет за УНСС и неслучайно катедра "Медии и обществени комуникации" стана катедра на ЮНЕСКО. Важно е да се обсъждат и прилагат работещи политики по отношение на финансирането на културата, а това е основната тема, която ще се дискутира на днешната кръгла маса“, каза заместник-ректорът по учебната дейност в УНСС проф. д-р Матилда Александрова при откривването.
Според организаторите целта на Форума за устойчиво развитие на българската филмова индустрия целта е да бъде намерен най-добрият път за ефективно и ефикасно управление и финансиране на българската филмова индустрия, като бъде използван опитът на европейските политики и практиката в тази сфера.
Диана Андреева-Попйорданова представи Съвместното изследване за филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. на Обсерваторията по икономика на културата и Столичната община. Изследването анализира основни показатели за икономическата значимост на филмовата индустрия – добавена стойност по факторни разходи, заети, наети, оборот, брой предприятия, преки чуждестранни инвестиции и средно брутно възнаграждение. Прирастът по следните индикатори доказва устойчивото развитие на филмовата индустрия: брой организации – прираст от 150.9 %, оборот – прираст от 164.8%, заети – прираст от 135.9%, добавена стойност – прираст от 129.8 процента.
Въпреки въздействието на Ковид кризата през 2020-2021 г., наблюдаваните индикатори за периода 2008-2021 г. показват устойчива положителна динамика на нарастване, с изключение на преките чуждестранни инвестиции, които бележат отрицателен темп. Най-голямо забавяне се наблюдава при подпазара на производство на филми, поради неусвояването на публичните финанси по Закона за филмовата индустрия.
Данните за организациите във филмовата индустрия в София за периода 2008-2021 г. показват близо два пъти и половина увеличение - от 460 през 2008 г. на 1154 през 2021 г. Най – голямото увеличение на броя на организациите е отчетено в техническите дейности, свързани с производство на филми (постпродукция), наблюдава се и ефект на преливане от телевизионния към филмовия пазар.
Данните за добавената стойност по факторни разходи във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват повече от три пъти увеличение - от 45.8 млн. лв. през 2008 г. на 152.1 млн. лева през 2021 г., а в първата година на Ковид кризата е имало спад до 107.1 млн. лв. Най-голяма добавена стойност се наблюдава отново в подпазара - технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).
Данните за преките чуждестранни инвестиции във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват рязък спад - от 15. 6 млн. евро през 2008 г. на – 4.7 млн. евро през 2021 г.
Заетостта във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. сочи близо над два пъти и половина увеличение - от 1 814 през 2008 г. на 4 280 заети през 2021 г. Най-големият брой заети се наблюдава в техническите дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).
Анализът на всички показатели показва, че филмовата индустрия изцяло е концентрирана на територията на Столична община – до 99.9 %.
Впечатление в данните правят малкото средства, които едно домакинство средно отделя за кино, театър и концерти. През 2021 г. в рамките на София за кино, театър и концерти средният разход на семейство е 13 лв., а за страната – 6 лева.
Изпълнителният директор на Националния филмов център (НФЦ) Петър Тодоров изтъкна, че е напълно нормално и е достигнато времето, в което всички платформи, които предоставят стрийминг услуги на територията на България, би трябвало да плащат отчисления към фонд „Българско кино“. „Идеята е от абонаментните такси, които те събират на територията на България, да отделят процент, който в различните европейски държави е между един и шест процента, за произвеждане на локално съдържание, в случая – българско. Доста държави от Европейския съюз го въведоха, последно Румъния – преди около два месеца, там въведоха четири процента“, коментира пред БТА Тодоров. По думите му, подобна инвестиция в локално съдържание води до развитието на професионалисти и екипи.
Относно създаването на фонд „Българско кино“, Тодоров очаква създаването на работна група до края на месеца. Тя ще включва представители на Министерството на финансите и на Министерството на културата. Групата ще анализира опита на всички европейски държави, които вече са въвели тази схема, и ще търси решение, което да е подходящо за българската филмова индустрия. Изпълнителният директор на НФЦ добави, че средствата от фонда могат да бъдат насочвани към малки грантове, развитие на сценарии или постпродукция на филми.
