Лъчезар Богданов - главен икономист в Института за пазарна икономика:
И сега някой да каже, че не може да направи бюджет с дефицит под 3%, или че не може да го удържи и излиза на дълговия пазар за още заеми, е макроикономически абсурд, казва главният икономист на Института за пазарна икономика
Още акценти:
Може да се стегне бюджетната рамка, като това изобщо не налага такива страшни истории за рязане на социални плащания, заплати или пенсии
Заради провала на партиите, реално управлява президентът, но нека, освен позитивите от тази уникална позиция, поеме и политическите негативи - а те са да се вземат правилните решения, нищо че може да не се харесат някому
Лихвите по кредитите ще растат. Ако банките смятат, че ще им се размине, или някой ги съветва, че повишаването им от Федералния резерв в САЩ и ЕЦБ е за няколко месеца и ще отмине, а лихвите пак ще станат по 1-2%, грешно си правят сметката
- Все не ни се получава битката с инфлацията, г-н Богданов. Въпреки че не са малко парите, които държавата разделя с бизнеса, като тежестта на скъпия ток, с които увеличава доходите. Защо?
- Това не е изненада. Трудно е да бориш с национални мерки инфлация, която се движи от външни фактори - енергийна криза в цяла Европа, война, натрупани дисбаланси заради твърде дълго поддържане на ниски лихви от централните банки - до миналата година, трилионите, излети като реакция на COVID пандемията. А компенсациите за бизнеса за електроенергията не са антиинфлационна мярка. Такава помощ трябваше да е краткотрайна и насочена - за да не потънат и фалират от огромния внезапен шок най-силно зависимите от енергийните цени бизнеси миналата зима. Но никой от управляващите досега не пое отговорността да ограничи компенсациите само за нуждаещите се бизнеси и затова измислиха да ги “продадат” на обществото като мярка за намаляване на инфлацията. Каквато тя не е. Може някъде да е имало малък краткосрочен ефект през пролетта на 2022 г., но той вече е отдавна изчерпан.
- Пак стигаме до ръста на доходите, които обаче още не са догонили инфлацията…
- Доходите растат, а двигател е частният сектор. Работодателите ни се конкурират с чужди фирми, за да запазят персонала си, защото българите вече могат да работят навсякъде в Европа. Това е хубаво, защото така работещите българи запазват и повишават реалната си покупателна сила. Само че, повишавайки доходите, се вдига и потреблението. През 2022 г. потреблението на домакинствата е нараснало с 4,7% спрямо 2021 г. в реално изражение – т.е. в количества стоки и услуги, през януари 2023-а ръстът в продажбите на дребно, отново реален, спрямо предходния януари е 5,6% по данни на НСИ. Отделно виждаме, че кредитирането продължава да расте с високи темпове – 18% за ипотечните кредити на годишна база през януари. Очевидно няма натиск от свито потребление върху търговците, така че те да намаляват по-чувствително цените, поне засега. С повишението на лихвите в еврозоната и някои мерки на БНБ обаче постепенно кредитирането ще се охлади, така че по тази линия през 2023 г. ще има успокоение на търсенето. Втората линия на действие е антимонополните органи да си свършат работата по приложение на законодателството в защита на конкуренцията - да изследват има ли играчи с господстващо положение, те злоупотребяват ли в ущърб на потребителите, има ли картели, договорки и т.н. И това по цялата верига - и в търговията, и при производителите.
- В последно време виждаме някакви усилия в тази посока...
- Но това не е еднократно упражнение, при което някакви хора ходят по магазините няколко дни и просто си казват: “Тук ми се струва, че нещо с цените не е наред”. Такъв тип акции или наблюдения трябва да са началото на един истински анализ, който да завършва с предписания, глоби, ако има нарушения. За съжаление, КЗК действа много бавно. Дори не мога да кажа дали действа добре, или зле, защото ние нямаме никакъв резултат. От миналия април започнаха да правят анализ на пазара на олио и на брашно. И... досега не са стигнали до решение.
- Има ли наистина спекула с цените и по пазарни причини ли те продължават да растат?
- Няма такова понятие като спекула. Някои хора дават примери с билет за финала на световното по футбол, когато в деня на мача се предлагат билети примерно за 10 000 евро. Но това е екстремна ситуация. Иначе на пазара има потребители, производители, търговци - естествено, едните искат да увеличат печалбите си, другите искат да купят евтино.
И тук е важният момент - при определени продукти или в някои региони на страната може да има увреждане на конкуренцията. Ето пример - много се коментира цената на прясното мляко, а знаете ли, че една фирма произвежда около 80% от количествата на пазара? Впрочем КЗК в скорошно решение не намери проблем и разреши тази концентрация. Има и географски измерения - по региони не присъстват достатъчно търговци и доставчици и там може да се породят съмнения дали няма сговаряне за високи цени. В исторически план сме виждали и обратното - дъмпинга, когато се сговарят двама-трима играчи и решават да убият конкуренцията, като свалят цените и така фалират останалите. Това са хипотези, но да ги докаже, може само КЗК.
