Изложба „150 години от гибелта на Васил Левски. Места на памет (1873 – 1933)“ показва Българската академия на науките от 16 до 28 февруари в Централната сграда на БАН (ул. „15-ти ноември“ 1). Изложбата e подготвена от Института за исторически изследвания и Централната библиотека на Българската академия на науките и е част от Националната програма, приета от Министерския съвет на Република България за отбелязване на тази значима годишнината. Тя е знак за дълбоката почит на Академията към личността и делото на една от най-светлите личности в националния ни пантеон. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски откри изложбата. Служебният заместник-министър на културата доц. д-р Пламен Славов, представители на научната общност и на медиите присъстваха на откриването.
Българската академия на науките е свързана с Апостола от периода на своето учредяване. Забележително е, че едновременно с активното си участие в едно от първите събрания за създаване на революционна организация за освобождение на българите от османска власт, Васил Левски присъства и на заседание, на което букурещките представители са упълномощени да отидат в Браила, за да обсъдят Устава на Българското книжовно дружество. Известен факт е, че той е и един от първите дарители за това народополезно дело. Този жест има историческо значение не толкова като акт на материална подкрепа, а като част от неговото верую, като послание за силата на словото и книжовността в свободното бъдеще на нашия народ.
Историческите свидетелства сочат, че в своите обиколки в села, градчета и махали, основавайки революцинните комитети, едни от най-верните сподвижници на Левски са местните учители и духовници, защото той е убеден, че чрез знанието може да се осъзнае какъв е смисълът на революцията и какво означава да си свободен. Това убеждение е споделяно не само от него, но и от други идеолози на национално-освободителното движение. Неслучайно и неговият съратник Тодор Пеев, принуден да премине отвъд Дунава поради разкритията по време на съдебния процес в София, също съчетава революционната си дейност с деловодителска работа в Българското книжовно дружество и редактирането на „Периодическо списание“.
Експозицията проследява как се създават различните измерения на героичния и трагичния образ на Левски – от мъченическата му смърт през 1873 до 1933 г. Представени са първата кратка биографична брошура, написана от Георги Яковлев Кирков, дописен и действителен член на Българското книжовно дружество, математик и създател на Картографския институт; значимото историографско дело на Захари Стоянов и Стоян Заимов. Гениалните произведения на Христо Ботев и Иван Вазов, които изграждат каноничната представа на поколения българи за делото, личността и гибелта на Левски, превръщайки го в може би едниствената свята и неприкосновена за кощунствени посегателства фигура в националната ни история. Вниманието е насочено към емблематични места на паметта – от паметника, недалече от тук, който не само в тържествени дни ни провокира да се замислим доколко сме изпълнили заветите на Апостола, но ни напомня и в моменти на отговорни и сложни национални решения онова загадачно, и предупреждаващо „Народе“ с 4-те въпросителните след него. Представени са сакралните знаци на родовата памет – къщата музей, и паметникът в Карлово, но и издигнатото наново Къкринско ханче – място за размисъл и покаяние.
Постерите на изложбата експонират научни изследвания, учебници по история, художествени изображения, пощенски картички и др. Поставен е акцент върху първото всенародно честване на Апостола – 25-годишнината от обесването му (1898) – и създаването на Народния комитет „Васил Левски“ (1923), за да се проследи как се институционализира паметта за Васил Левски в свободна България.
Целта на изложбата и на проведената на 6 февруари съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ национална научна конференция е не само да се представят нови документални открития и задълбочени научни проучвания, но и да бъдат популяризирани вече създадените места на паметта за Апостола и с това да помогнат и на идващите след нас поколения да намерят своя Левски.
С любезното съдействие на Българската национална филмотека при откриването на изложбата беше показан и първият известен документален филм за Апостола „Прослава на Левски“ (1931), дело на оператора Христо Константинов.
В зала „Проф. Марин Дринов“ лекция на тема „Духовните послания на Апостола на свободата Васил Левски“ изнесе чл.-кор. Иван Гранитски. Лекцията е част от академичния семинар „Актуални проблеми на науката“ на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК).
