Преди близо 6 месеца оповестихме приоритетите на настоящото ръководство на Министерството на правосъдието (МП), днес отчитаме, че те са изпълнени на 100 % . Това заяви министър Крум Зарков на брифинг, на който присъстваха тримата му заместници, както и началникът на политическия кабинет.
Министърът припомни накратко петте приоритета и свършеното по тях.
Първо, трябваше да изработим всички законопроекти в частта „Правосъдие“ по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Този приоритет е изпълнен на 100 %, всички законопроекти са на вниманието на Народното събрание, каза Зарков
Вторият приоритет – осигуряване на самостоятелна сграда за европейските делегирани прокурори, така че да работят независимо, включително и от вътрешните структури в България, т.е. независимо от българската прокуратура. Заедно с областния управител и регионалния министър намерихме подходяща цяла сграда на ул. „Раковски“ 134, вече предоставена целево на ВСС. Оттук нататък процедурата е в ръцете на ВСС, апелирам и за активност от самите европейски делегирани прокурори, за да се нанесат там възможно най-скоро, заяви министърът
Трети приоритет бе предприемането на решителна крачка за изграждането на нов затвор в България. Това не се е случвало повече от половин век и ще промени изцяло облика на пенитенциарната система. Трябва да се направи всичко възможно в затворите да се работи така, че там не само да се наказва, но и да се превъзпитава. Срещнахме големи трудности, наложи се да реконструираме проекта, защото рискувахме да загубим десетки милиони напълно безвъзмездна помощ от норвежката държава по линия на Норвежкия финансов механизъм. Проектът се задейства, подчерта Зарков.
Четвъртият ни приоритет беше възстановяването на Съвета за криминологически изследвания. България се оказа единствената страна в Европа, а може би и в света без звено, което научно да работи за подобряването и обновяването на наказателния закон, така че той да бъде ефективен. Това ще и основна спирачка пред наказателноправния популизъм – политиците да размахват НК и НПК по всеки „горещ“ повод и да вдигат наказанията, знаейки че само по себе си това не води до нищо. Съветът вече работи, проведе две заседания, има екипи, които ще изследват ПТП-тата, трафика на хора, каналджийството, отчете правосъдният министър.
Петият приоритет също е напълно изпълнен. МП се включи активно в общата цел на правителството да въздигнем на най-високо ниво в дневния ред на ЕС въпроса за приемането на България в Шенген. Въпреки че не взе решението, което очаквахме, България успя само за няколко месеца да припомни както на българското общество, така и на европейските партньори важността на тази тема, да утвърди правата си и да получи подкрепата на 25 от 27 държави, на Европейския парламент и на Европейската комисия на най-високо ниво. Заедно с водещите по темата МВнР и МВР направихме обща контактна група, с която произведохме истински дипломатически десант, така че в крайна сметка бе получено обещание за влизане на България в Шенген през 2023 г.
Между България и Шенген обаче неформално стоят няколко закона, което се надявам това НС да има време не само да обсъди, но и да гласува, напомни Зарков.
Промените за правната помощ и медиацията „работят“ за хората и за правосъдието
Зам.-министър Юлия Ковачева отбеляза приемането и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. „Бе разширен кръгът на лицата, които имат право на безплатна правна помощ, бяха усъвършенствани механизмите за получаване на правна помощ. Предвидена бе възможността за освобождаване от такси и разноски на лица, които получават правна помощ при определените в закона условия. Надяваме се, че по този начин ще се разшири и гарантира достъпът на правосъдие до гражданите, което е от значение за по-добрата работа на правораздавателната система“, подчерта зам.-министърът.
Ковачева посочи и приетите вчера на второ четене от правната комисия изменения в Закона за медиацията. С тях се въвежда задължителната съдебна медиационна процедура по определени граждански и търговски дела, като целта е да се насърчи използването на алтернативните способи за решаването на споровете, намаляването натовареността на съдилищата, повишаването на ефективността на правораздаването. „С въвеждането на модела на задължителната медиация ще се гарантира и утвърди културата на споразумение като начин на разрешаване на споровете. Ще се намали и натовареността на съдилищата, оттам ще има по-голяма ефективност, а всичко това ще доведе до повишаване на доверието в съдебната система и подобряване на бизнес средата“, каза Юлия Ковачева.
Реформа в системата на затворите, важни инфраструктурни проекти
Най-амбициозният проект на МП и ГДИН е изграждането на новия затвор и учебен център в Самораново, посочи зам.-министър Мария Павлова. Символичната първа копка бе направена на 19 декември, а срокът за изпълнението на първата фаза на строежае април 2024 г. Проектът се финансира от НФМ в размер на 35 млн. лева.
Зам.-министърът открои и още няколко важни инфраструктурни обекта в затворническата система, сред които нов арест и пробационна служба в Петрич,нов арест към затвора в Бобов дол, начало на изграждането първото преходно отделение у нас half way house към затвора в Бургас.
Мария Павлова подчерта и поетапното въвеждане на 12-часовисмени на надзорно-охранителния състав в местата за лишаване от свобода, една дълго чакана реформа. От 2006 г. Комитетът против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа призовава българските власти да предприемат мерки за премахване на 24 –часовите смени на служителите в арестите и затворите. А от 2014 г. КПИ държи да бъде информиран за датата, от която решението за отмяна ще влезе в сила. „Средствата, спестени от извънредния труд на надзирателите, ще бъдат инвестирани обратно в системата на ГДИН“, поясни зам.-министърът.
Тя отбеляза също интензивният диалог с всички синдикални организации в системата на ГДИН и ГДО. Вече са създадени и две работни групи – едната за конкретни и незабавни мерки за защита на служителите в затворите и арестите от зачестяващите случаи на агресия спрямо тях, другата – за промени в ЗИНЗС.
Развенчаване на митовете
Зам.-министър Емил Дечев открои изготвянето на промените в НПК и ЗСВ, свързани с ефективността на наказателното разследване, както и със създаването на механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и заместниците му.
Проектът вчера бе приет на първо четене от правната комисия на НС. „Това е първа голяма стъпка, нямам илюзии, реалист съм и знам, че нещата няма да се случат лесно“, каза Дечев.
Подчерта: законопроектът се опитва да изпълни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, някои от които отпреди 15 г., като самият е изготвен в рамките на около 8 месеца. За това време е създадена работна група с участието включително на професор по наказателен процес в СУ, проектът многократно е обсъждан със Съвета на Европа, изпратен е на Венецианската комисия и е допълнително преработван съобразно препоръките й. „Не мога да се съглася, че това е набързо написан законопроект на коляно. Дай боже и всички останали законопроекти да се пишат на такова коляно!“, илюстрира зам.-министърът.
Той разсея и тиражирани „митове за слабости“ на законопроекта. Категорично, в него няма противоконституционни разпоредби, заяви Емил Дечев. Поясни: „В законопроекта няма съдия, който носейки черната си тога между две съдебни заседания да пиша обвинителни актове или постановление за привличане като обвиняем. В него има прокурор, който преди това е работил като съдия, за известно време ще изпълнява ролята на прокурор, ще има всички правомощия на прокурор, ще носи само пурпурночервената си тога и след като приключи прокурорската си работа ще се върне на старата си работа като съдия. Всички, които твърдят, че това е противоконституционно да си припомнят, че в близката история имаме двама заместник-главни прокурори, които преди това бяха съдии и след приключван на прокурорската си работа отново се върнаха в съда“.
