Изпитвам гордост от факта, че Националната художествена галерия отбелязва 50-ата годишнина от смъртта на такъв автор като Жорж Папазов с мащабна изложба. Това е първата сериозна ретроспектива на българския художник у нас след толкова много години. Експозицията „Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти Пале“, Женева“ е била представена през 1988 г. в София. Това заяви министърът на културата проф. Велислав Минеков, който днес посети изложбата, посветена на Жорж Папазов в Национална галерия – „Двореца”.
Изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ е с куратор д-р Мария Василева. Тя е включила в нея над 100 произведения - живопис и рисунки от различни колекции. Те са притежание на Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на “Universal Investment Advisory SA”, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България.
Особено ценно е, че сега можем да видим някои от най-ранните рисунки на Жорж Папазов, създадени в Прага или вдъхновени от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък. Включени са и творби, създадени през 20-те години на XX век и вдъхновени от българската фолклорна традиция, сред които „Престилката“, „Пожар“, „Композиция“ и „Българската сила“.
Портретът на майката на художника е представен в изложбата, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен, който – на свой ред – е нарисувал Жорж Папазов, виждаме и портрета на художника тук. Силен акцент в експозицията е версията на Папазов от 1957 г. на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 г. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Художникът е създал и произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те години. Много интересни за публиката са картините от серията „Осветители“ (“Éclaireurs”), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които са осветявали бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта.
„Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“, казва кураторката Мария Василева.
Изкуството и професионалният път на Жорж Папазов свързват художествените сцени на София, Загреб, Прага, Берлин, Мюнхен, Женева, Стокхолм и Ню Йорк.
Определян е като художник модернист, сюрреалист, писател бохем. Тази мащабна изложба ни помага да разберем личността и изкуството му, прекосяващо с лекота граници и жанрове. Тя показва мащаба и значението на творчеството на Жорж Папазов и за България, и за световното изкуство.
Изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ ще може да се види до 19 март тази година в Национална галерия – „Двореца”.
Георги (Жорж) Папазов е роден в Ямбол на 2 февруари 1894 г. В рода на баща му, Панайот Папазов, е имало свещеници, за което говори фамилното име, и Жорж интерпретира това художествено в повестта си „Поп Васил“. Семейството е със строг патриархален морал и младият Георги го спазва, но същевременно се впуска в битки навън, тъй като (според собствените му признания) е бил едновременно и саможив, и свенлив, и див – с буйна кръв и необуздан характер.
През 1912 г., незавършил още гимназия, бъдещият художник се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 г., семейството решава да го изпрати да учи в Европа, тъй като не проявява никакъв интерес към сделките и търговията на братята си, разсеян е и мечтателен. Те искат той „да стане човек и да прослави семейството“. Жорж Папазов изпитва цял живот безкрайна обич и признателност към семейството си. Пристига в Прага, без да има дори гимназиална диплома, но с малко с късмет успява да се запише в Инженерно-техническото училище. Увлича се по рисуване и чертане, но „в моята родина не бях чувал да се говори нито за рисуване, нито за живопис като занимания с практическа стойност“. В Прага той за пръв път се среща с изкуството. Посещава музеи, галерии, музикални събития и, както по-късно пише, в душата му избликва синкретичната връзка между музика и живопис, между тонове и багри, която става естетическо откровение за него.
През 1914 г. отива за малко в Германия и във Виена, където взема уроци по живопис. През 1915 г. е повикан като войник в България, но като студент по строителство не е пратен на фронта, а да строи жилищни бараки към германския цепелинов хангар край Ямбол; после е освободен да довърши образованието си. Връща се в Прага, където преживява голям удар – смъртта на любимата Марта. До 1920 г. снове между Германия, Прага, България. От 1916 г. са запазени два-три отлични реалистични акварела и гвашови пейзажи от Чехия. През 1918 г. е в Мюнхен – един от главните центрове на абстракционизма, взема уроци при Ханс Хофман, бъдещия създател на лиричния абстракционизъм в САЩ. Силно привлечен е от модернизма, дистанцирането от натурализма, освобождаването на формата отвъд физическите граници. Това е етап на вглеждане и изразяване на собствени душевни състояния.
През 1919 г. Жорж Папазов идва за кратко в България и в София (в Тръпковата галерия) урежда първата си самостоятелна изложба – гвашове и рисунки. Няма сведения за реакцията на публиката, вероятно е имало недоумение, а Гео Милев дава отзив за незрялост и любителска непохватност.
През 1920 г. в Германия Жорж се жени за Беатриче Палазова, българска студентка по немска филология, която има едногодишен син, Петър, от първия си брак. През 1926 г. се ражда дъщеря им Мириям.
От 1921 г. Папазов живее в Берлин, където по това време си дават среща немският експресионизъм,руският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът. В този период се оформят стилът и концепцията за живописта на Жорж Папазов. През 1923 г. негова картина е одобрена за участие в голямата Берлинска художествена изложба, поставена е в залата на прогресивната „Ноемврийска група“ и е откупена от колекционер.
Папазов показва и делови качества – в периода на голяма инфлация в Германия той става активен доставчик на книжарски стоки за България чрез братята си в Ямбол, което му носи богатство. Поставя началото на колекцията си с покупка на картина от Дега – „Гръб на къпеща се жена“, а в по-късен етап от живота си се изявява и като търговец на картини.
През есента на 1923 г. заминава със семейството си за Швейцария, където опознава творбите на Фердинанд Ходлер и Паул Клее. На 31 декември 1923 г. От началото на 1924 г. до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. Той установява контакт с реномираната галерия Вавен-Распай в Париж, която приема негови картини и му оказва поддръжка. Папазов бързо добива известност като художник-новатор и като една от най-колоритните личности на парижката бохема. Особено близък е с Жул Паскин. Силна дружба го свързва и с фовистите Андре Дерен и Морис Вламенк. Папазов участва в изложби с големите художници от епохата. Галерия Вавен-Распай го изпраща го в шестмесечна творческа командировка (1925 г.) на средиземноморския бряг в Санари, Приморските Алпи, което изиграва голяма роля за творческото му развитие. Художникът казва по този повод: „така се родиха първите ми „абстрактни“ картини и рисунки, в които търсех да изразя живите сили на морето“. През 1930 и 1931 г. той прекарва летата в областта Дордона, Югозападна Франция, където природата и срещата с праисторическата живопис в пещерата Ласко „укрепват собствената му творческа първичност и непосредственост“. През 1925 г. Жорж Папазов излага свои картини в Салона на независимите. Участва в първата съвместна изложба на парижките художници сюрреалисти заедно с Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пабло Пикасо. През 1926 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерия Вавен-Распай. Същата година участва редом с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „Танцът в скулптурата и живописта“, организирана от Ролф дьо Маре и превърната после в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927 г. участва в Международната изложба на съвременното изкуство в Бруклин, Ню Йорк, с две маслени картини и четири акварела. През 1927 г. открива две изложби в галерия Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Отново през 1927 г. прави и втора малка изложба в София, в „Галерия на шестте“. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия, а участията му в съвместни изложби са многобройни. През 1934 – 1936 г. Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935 г. за организиране на изложба). Опитва се да запознае българската публика с модерното изкуство, чете сказки в „Алианс Франсез“, които след това се появяват на френски и на български език в периодичния печат и са издадени с репродукции в книгата „Париж. Творчество и съдба на великите художници“.
Папазов прави две изложби в София: през април – май 1934 и през октомври 1935 г., с които иска да отдаде почит на големия си брат, който е много болен по това време, но реакциите на публиката не отговарят на очакванията му.
Той обикаля голяма част от България, за да я опознае, и се усамотява в различни манастири и селища. Докато е в България почива брат му, който до последно го е подкрепял, а след това и майка му, и през 1936 г. той се връща отново в Париж. Двете години, прекарани в България, Жорж Папазов определя като свое поклонническо пътуване.
Той прави самостоятелни във Франция, САЩ и Швеция. Голяма ретроспективна изложба на художника е наредена в галерия „Сена“ в Париж през 1971 г.
През 1960 г., след шумни бохемски десетилетия в Монмартър и Монпарнас, Жорж Папазов се оттегля в Южна Франция, в Приморските Алпи, до Средиземно море – любим район на много художници. Избира градчето Ванс, където си построява мечтаната къща с красива гледка, изба за вино, портокалова градина и лозе. Там рисува до последните си дни. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс, Франция.
