Тържествено събрание по случай Деня на народните будители под патронажа на президента на Република България Румен Радев се проведе на 1 ноември в Българската академия на науките. Тържеството беше посветено на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски откри празника с думите: „Денят на народните будителите е ден за почит и размисъл. Почит към духовните водачи, превели своя народ през епохи на победи и поражения, на възход и упадък. Той е празник на паметта, който провокира размисъл – доколко сме съхранили създаденото от тях, но и доколко сме будни днес. Всеки народ има период от своето историческо развитие, който се превръща в символ на високите национални идеали, олицетворява се от светли личности, превърнали се в пример за подражание на следващите поколения.“.
Акад. Ревалски подчерта в словото си, че най-често задаваните въпроси днес са има ли будители в съвременното общество, кои са те и каква е тяхната мисия. Съизмерими ли са техните дела и биографии с тези на великите ни предци, попита председателят на Академията и отговори – да, има будители днес и те са сред нас, защото социокултурното развитие, научният и общественият прогрес не се самопораждат, те се създават от личности, които вграждат в тях своя дух, интелект, емоции и труд.
Председателят на Общото събрание на БАН чл.-кор. Евелина Славчева също честити Деня на народните будители. Днешният ден е зареден с много мъдрост, себеотрицание и благородство. Чрез спомените на нашите славни предци, ние черпим от миналото вяра и вдъхновение. Техният пример ни подтиква да си задаваме въпроса дали самите ние допринасяме за благото на страната си, каза чл.-кор. Славчева.
Президентът Румен Радев поздрави българските учени и изследователи в БАН и отбеляза, че това са хората, които днес с делата си носят заветите на нашите възрожденци, че именно знанието и науката са в основата на нашата нация.
Той приветства ръководството на БАН за тематиката на днешния празник, посветена на две паметни годишнини – 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 лета от неговата “История славянобългарска”.
Представата на Паисий за света, за историята, за времето и мястото на българите даде упование и вяра на нашия народ, че може да намери сили и да види своето бъдеще напред, което произхожда от една силна за своето време държава, от един устремен към бъдещето и свободата народ, каза президентът.
В приветствието си той заяви, че трябва на всички нива – в държавата и обществото, ясно да си даваме сметка, че оттук нататък нациите, които ще определят дневния ред, хода на историята, са тези, които отделят огромно внимание – не само финансово, но и организационно, като обществена подкрепа, на науката и на образованието. Ние имаме своите славни традиции на водеща нация в тази област, каза президентът и поясни, че в нашето съвремие това означава много повече ресурси. Убеден съм, че това е пътят – повече ресурси, повече инвестиции, не само в оборудване и технологии, най-вече в хората, в нашите млади учени и изследователи, каза Румен Радев. Вярвам, че България има здрави основи, показала е огромни успехи и смело ще върви напред, допълни той.
Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, който е член на Съвета на настоятелите на БАН, отправи приветствие от трибуната на Академията. Той обяви, че Министерството на иновациите и растежа е изпратило за одобрение в Европейската комисия програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, чиято стойност е 2,14 млрд. лв. По тази програма институти и научно-изследователски организации ще могат да кандидатстват и да си партнират с бизнеса.
Проф. Кирил Топалов говори на тема “ВЕЛИКИЯТ СВЕТОГОРЕЦ И НЕГОВОТО ДЕЛО НА ПОЛЗУ РОДУ БОЛГАРСКОМУ”.
За празника бяха представени литературно-исторически рецитал на актьорите от Народния театър „Иван Вазов“ Вера Табакова и Валентин Ганев и изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният“.
На тържеството присъстваха заместник-министърът на образованието и науката проф. Албена Чавдарова, заместник-министърът на културата Пламен Славов, епископ Тихон, ректори на университети и представители на академичната общност.
Ценни архивни документи – два преписа на „История славянобългарска“, представи Научният архив на БАН, а Централната библиотека на БАН показа постерна изложба. Единият препис на Паисиевата „История славянобългарска“ е от 1772 година и е един от най-старите преписи, направен едва десет години след написването й. Първи сведения за него дава проф. Марин Дринов в статията си „Още няколко бележки за Паисия и неговата история“. Ръкописът е намерен от Дринов в Пирдоп през 1878 г. и се съхранява в Научния архив на БАН. Другият препис е от неизвестен автор, без датировка, което показва широкото разпространение на Паисиевата история.
Преди тържественото събрание, учени от БАН поднесоха венци и цветя на паметника на Паисий Хилендарски.
Видео можете да видите ТУК
