„Приех поканата за участие в днешната конференция с чувство за сериозна отговорност, защото смятам, че днес се събираме не просто да отбележим, да отпразнуваме 30 години от присъединяването, ратифицирането от България на Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) и признаване на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), но и защото смятам, че е ден и момент, в който можем да направим една равносметка за изминалите 30 години. А равносметките никога не са лесни и не са еднозначни. Със сигурност може да се твърди, че ако България не беше ратифицирала ЕКПЧ, днес тя щеше да бъде много различна държава и със сигурност нямаше да бъде приета в семейството на европейските държави с техните споделени ценности и идеи.“ Така започна встъпителното слово на омбудсмана Диана Ковачева в конференцията: „Тридесет години от присъединяването на България към Европейската конвенция за правата на човека“, организирана под патронажа на държавния глава Румен Радев.

25 октомври 2022 г.

„Приех поканата за участие в днешната конференция с чувство за сериозна отговорност, защото смятам, че днес се събираме не просто да отбележим, да отпразнуваме 30 години от присъединяването, ратифицирането от България на Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) и признаване на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), но и защото смятам, че е ден и момент, в който можем да направим една равносметка за изминалите 30 години.  А равносметките никога не са лесни и не са еднозначни. Със сигурност може да се твърди, че ако България не беше ратифицирала ЕКПЧ, днес тя щеше да бъде много различна държава и със сигурност нямаше да бъде приета в семейството на европейските държави с техните споделени ценности и идеи.“ Така започна встъпителното слово на омбудсмана Диана Ковачева в конференцията: „Тридесет години от присъединяването на България към Европейската конвенция за правата на човека“, организирана под патронажа на държавния глава Румен Радев.

Идеята на форума бе да постави акцент върху ангажираността на българските институциите за защита на правата на човека и предизвикателствата пред България като страна по тази Конвенция.

В изказването си проф. Диана Ковачева подчерта, че правата на човека не са даденост и трябва да се отстояват. Според нея това означава, че не просто не трябва да допускаме нарушения, но и цялото ни вътрешно законодателство трябва да бъде приведено в съответствие с разпоредбите на ЕКПЧ, включително практиките на съдилищата и на административните органи.

Общественият защитник заяви, че за своите 72 години съществуване, Конвенцията, заедно с ЕСПЧ, успява да създаде един уникален правен стандарт и механизъм за защита на основните права и свободи.

Омбудсманът изтъкна, че във времена на морални и политически кризи зачитането на правата на човека е индикатор за това доколко една държава е правова и доколко едно общество е демократично.

Проф. Ковачева изрази удовлетворение, че по време на световната кризата с COVID-19 страната ни не взема решение да дерогира прилагането на Европейската конвенция по правата на човека.

„Дебатът повече сигурност или повече права обикновено води до непропорционални ограничения на правата на хората, което оставя трайни следи в усещането им за справедливост“, допълни омбудсманът

Диана Ковачева акцентира, че през изминалата година над 65 000 души са се обърнали към институцията на омбудсмана в търсене на защита, съдействие, помощ и застъпничество. Тя посочи, че това не е само защото има нарушения на правата, а защото хората вече са наясно какви са техните права и как могат да ги защитават, което, по думите й, е много важно.  

„Ограничено е правомощието и на омбудсмана, и на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд. И Омбудсманът, и Висшият адвокатски съвет са двата естествени канала за достъп на гражданите до Конституционния съд, разбира се, в отсъствието на индивидуалната конституционна жалба“, категорична е проф. Ковачева.

В словото си тя подчерта още, че е крайно време страната ни да ратифицира Протокол 16 към Европейска конвенция за правата на човека, който е в сила от 2018 г., и дава възможност за „едно уникално съдебно сътрудничество между националния съд и съда в Страсбург“.