Новата комисия за противодействие на корупцията трябва да се занимава само и единствено с разследване и доказване на корупция по високите етажи на властта. Необходима е институция с ясни функции. Само така можем да отговорим на въпроса на българските граждани и европейски институции за присъдите за корупция по високите етажи на властта.
Това заяви министърът на правосъдието Крум Зарков днес по време на представянето на „Концепция за промени в Закон за противодействие на корупцията, внесен в 47-ото Народно събрание“.
Във форума взеха участие заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов, заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова, представители на посолства на страните членки на ЕС у нас, на Върховния касационен съд, ДАНС, Националния институт на правосъдието и неправителствени организации.
Липсата на достатъчно осъдителни присъди за корупционни престъпления днес се дължи и на това, че КПКОНПИ се занимава с много неща, но не и ефективно с антикорупция, заяви още министър Зарков. Той припомни, че това е причината за създаването на законопроекта за нова разследваща агенция, внесен от част от управляващото мнозинство в 47-мото Народно събрание.
Запазеното и надграденото
От концепцията на внесения законопроект се запазват и надграждат две важни неща – разследващата функция на новата Комисия за противодействие на корупцията и възможността тя да обжалва евентуални откази на прокуратурата да образува досъдебни производства по нейни преписки, когато е събрала достатъчно доказателства за извършено престъпление.
Новата комисия няма да се занимава с установяването на конфликт на интереси, нито с незаконно придобито имущество. Тези функции остават в друга комисия, по действащия закон за КПКОНПИ.
Начинът на избиране – гаранция за независимост от политическата власт
Тъй като комисията ще разследва висшите етажи на властта, трябва да се гарантира нейната независимост от политическата власт, подчерта министърът. Затова промените на първо място са свързани с начина, по който се избират, съответно назначават членовете й от различни органи.
Предвижда се новият орган да е от пет човека, с мандат от 5 години:
- Двама членове, избирани от Народното събрание
- Един, назначаван от президента
- По един член, избиран от общите събрания на върховните съдилища – Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
„Избор изключително само от Народното събрание, т.е. от мнозинството, излъчило и изпълнителната власт, за нас не е добро решение. Важно е да се подчертае, че зад всяка една от процедурите ще бъдат предвидени особени правила за номинации и обсъждане на кандидатурите, които активно включват гражданското общество, заинтересовани институции и други, така че да се осигури наистина един прозрачен избор на новите комисари“, каза Зарков.
Предлага се да се премахне и възможността за отзоваване на членове на комисията от тези, които са ги номинирали или избрали по всякакъв друг критерий, освен обективна невъзможност да изпълняват задълженията си.
Ротация на председателите
„Ще предложим председателят на тази комисия да бъде избиран на ротационен принцип измежду членовете, като всеки от тях е председател за една година. Така комисията наистина ще действа като колективен орган и ще се гарантира вътрешен контрол“, обясни министърът.
Редуциране на „подопечните“
Новите стеснени функции на комисията предполагат внимателно да се прецизират „подопечните“ й публични длъжности, изтъкна Зарков. Затова се редуцира списъкът с висшите публични длъжности до онези, които действително упражняват изпълнителната власт и върху които корупционният натиск е най-силен. „Няма да видите президента и магистрати, по простата причина, че за тях е предвиден друг конституционен ред“, каза министърът. В списъка остават депутатите, МС, ръководствата на важни институции.
Прецизира се и кръгът от престъпления, по които ще работи комисията. Това ще са престъпления, свързани с упражняването на власт или укриването на доход., като подкуп, длъжностни присвоявания, престъпления по служба, изпиране на пари и др..
Министър Зарков обобщи: Това, което направихме, е да вземем свършеното дотук и да внесем допълнителни гаранции за независимостта на органа от политическата власт, за да работи ефективно в рамките на българското законодателство. Той допълни, че предложенията ще бъдат комуникирани както с ЕК, така и с българските власти.
