Европейската комисия публикува третия си годишен доклад относно върховенството на правото в държавите членки на ЕС
В главата за България Европейската комисия изрично отбелязва поетите в контекста на българския План за възстановяване и устойчивост ангажименти от българското правителство за реформи в сферата на правосъдието и противодействието на корупцията.
Комисията подчертава, че тези действия са в отговор на дългогодишните очаквания към българската държава за създаването на ефективен механизъм за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите/нейните заместници, както и съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на разследване, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на закона и по МСО. Акцент в документа е и искането на министъра на правосъдието за отстраняване от длъжност на главния прокурор, в съответствие с решението на Конституционния съд по дело № 17 от 2021 г.
Подчертава се също и поетия ангажимент за реформа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, като се посочва, че целта е подобряване на дейността на комисията и постигане на по-добри резултати както по отношение на антикорупционните действия, така и при действията за отнемане на имущество.
Отбелязва се предстоящото въвеждане на механизъм за проверка на почтеността на държавните служители в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост.
Докладът акцентира, че е проведена законодателна реформа за закриване на специализираните съдебни органи, като същевременно се отчитат в положителен аспект предвидените механизми за преназначаване на съответните магистрати в обикновените съдилища и прокуратури, представляващи гаранции за защита на съдебната независимост и процесуалните права при преназначаване на съответните магистрати в обикновените съдилища и прокуратури.
Европейската комисия изрично отбелязва премахването възможността за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, поради съществуващите рискове, включително от корупция, които са присъщи на такива схеми.
Въпреки представеното е необходимо страната да положи стремителни усилия поради продължаващото ниво на усещане за независимост на съдебната власт в България, което за поредна година остава ниско сред широката общественост и вече е много ниско за дружествата. Като цяло нисък брой от населението (31%) и също значително нисък от дружествата (28%) смятат, че нивото на независимост на съдилищата и съдиите е „сравнително добро или много добро“ през 2022 г.
В отрицателен аспект докладът посочва нарастващите опасения във връзка с функционирането на Висшия съдебен съвет. Комисията подчертава, че необходимостта от вземане на мерки във връзка с неговия състав става все по-важна.
В доклада са констатирани проблеми, свързани с политическото влияние върху Инспектората към Висшия съдебен съвет и неговото функциониране в условия на изтекъл мандат. Посочва се и липсата на редовни конкурси за повишаване на магистратите, която в съчетание с широкото използване на командироването рискува да засегне независимостта на магистратите. Отбелязва се, че предизвикателствата в областта на цифровизацията на правосъдието остават.
В контекста на противодействието на корупцията, докладът констатира, че въпреки работата на специализираните съдилища и прокуратури, все още липсва солиден брой окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.
Комисията отчита леко подобрение на професионалната среда на журналистите в сравнение с миналата година, но посочва, че остават проблеми като достъп до обществена информация, условия на труд и стратегически дела. Констатира се липса на ясна регулаторна рамка за осигуряване на прозрачност при разпределянето на държавната реклама, въпреки предприетите мерки за подобряване на прозрачността и се посочва, че правните гаранции по отношение на независимостта на обществените медии изглеждат недостатъчни.
Докладът акцентира, че към 1 януари 2022 г. България има 92 водещи решения на Европейския съд по правата на човека, които предстои да бъдат изпълнени. Посочва се, че процентът на водещи съдебни решения в България от последните десет години, които остават неизпълнени, е 55 %, а средното време, през което съдебните решения са в очакване на изпълнение, е шест години и четири месеца.
В контекста на третия Годишен доклад за върховенство на правото в ЕС Европейската комисия отправя препоръки към всички държави членки. На базата на констатации в главата за страната ни и в допълнение към ангажиментите, поети в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, Европейската комисия формулира следните препоръки към България:
- Да гарантира навременни редовни конкурси за повишаване, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за запълване на вакантни позиции, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии;
- да се постигне напредък със законодателните промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска за политическо влияние, конкретно чрез участие на съдебните власти в избора на негови членове;
- Да се предприемат стъпки за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като се вземат предвид Европейските стандарти за Съветите на съдебните власти;
- Да продължи прилагането на мерки за подобряване на интегритета на конкретни сектори в държавната администрация, включително мерки, насочени към полицията и съдебната власт;
- Да гарантира, че институционалните реформи на КПКОНПИ и на специализираните съдилища и прокуратури ще доведат до подобрена ефективност на разследванията и до сериозен брой производства и окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта;
- Да се подобри прозрачността при възлагане на държавна реклама, конкретно по отношение на държавната реклама, възлагана чрез посредници, като медийни агенции.
Правителството благодари на Европейската комисия за доброто сътрудничество и обективността на акцентите в доклада и потвърждава вече поетия ангажимент за гарантиране на върховенството на правото в България като член на ЕС.
