Изчисленията ни за финансови щети при 347 проекта показаха неизпълнение от 54,7%, като е взето предвид и максималното ниво на погрешност на извадката. Това констатира прессекретарят на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) Кирил Гелми в отговор на “Биволъ” по повод годишния Доклад за 2021, публикуван на 10 юни. В него специално място е отделено на корупционния скандал, станал известен с хаштага на “Биволъ” #КъщиЗаТъщи. Същевременно в доклада на Комисията по бюджетен контрол в София се цитира главният прокурор Иван Гешев, който е информирал за едва 70 нарушения по казуса с къщи за гости. Докладът на специалната делегацията на Европарламента от Комисията по бюджетен контрол, посетила България на 11- 13 април, е публикуван в четвъртък, на 23 юни 2022 г.
Докладът на OLAF от 8 юни 2022 г. отделя специално място на #КъщиЗаТъщи
(Скрийншот: "Биволъ") 
По повод запитването на “Биволъ”, от Службата за жорба с измамите припомниха, че в обхвата на разследването бяха 377 къщи за гости с над 50 млн. евро финансиране от фондовете на ЕС. Тези средства според OLAF „бяха извън периодите на мониторинг“ и затова
„не бяха проверени последователно от националните органи“.
За целта на проверката от OLAF са избрали произволна представителна извадка от 30 финансирани проекта за къщи за гости.
От Доклада на Комисията по бюджетен контрол (Източник: Одитният орган)
Тази извадка според OLAF е направена в съответствие с „Ръководство за методите за извадка за одитни органи – програмни периоди 2007-2013 и 2014-2020 г.“ на Еврокомисията (ЕК).
Въз основа на резултатите от разследването OLAF установи общото финансово въздействие на база на нивото на неизпълнение в извадката.
За случая е уведомена и екипът на топ прокурорката на ЕС Лаура Кодруца Кьовеши, поясниха от еврослужбата.
“Всеки път, когато OLAF открие информация, която потенциално може да попадне в компетенциите на Европейската прокуратура, тази информация незабавно се предава на офиса публичния прокурор на ЕС (EPPO)”.
„В този случай OLAF приключи разследването си с финансови препоръки към Европейската комисия за възстановяване на 23 млн. евро“.
Оттам увериха, че OLAF също така взема предвид всички налични открити източници на информация: „Това включва съответните медийни репортажи, както беше направено и в този случай“.
OLAF отказа да уведоми дали разследванията на „Биволъ“ и сигналите на НПО-тата като ГД „БОЕЦ“ и Антикорупционен фонд (АКФ) са били след използваните за разследването материали.
„OLAF защитава самоличността на лицата, които предоставят информация:
От Доклада на Комисията по бюджетен контрол (Източник: Одитният орган)
информатори, медии и източници от съответните бизнес сектори, както и лица, подаващи сигнали за нередности. Поради тази причина не сме в състояние да коментираме по-детайлно“, поясниха оттам.
Същевременно темата с къщите за гости се споменава неколкократно и в доклада на специалната делегация Комисията по бюджетен контрол към Европарламента, посетила София на 11- 13 април е публикуван в четвъртък, на 23 юни 2022 г.
В същия доклад се споменава и критиката на българските разследващи журналисти (сред които и представител на “Биволъ” – бел. ред.), които са се срещнали с мисията, към дейността на OLAF, която често не отговаря за запитванията на медиите, прикривайки се с т. нар. “следствена тайна”.
Иван Гешев се среща с делегацията на ЕП в София (Снимка: europarl.europa.eu)
Гешев открил само 70 нарушения по къщите за гости
Главният прокурор Иван Гешев обаче е информирал за едва 70 нарушения по казуса с къщи за гости, става ясно от доклада на Комисията по бюджетен контрол, която описва в т.ч. и срещата с обвинителя Nr.1 у нас.
„Проверката е инициирана от предишния главен прокурор (Сотир Цацаров – бел. ред.).
Има нарушения. Прокуратурата не е била сезирана от Одитния орган или от съответното министерство. 746 проекта – 70 случая със злоупотреби“, цитират в доклада основните тези на Иван Гешев, срещнал се с депутатите от ЕП.
По данните му имало над 1 100 договора с бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Според него обаче
„разследванията разкриха наличието на проблеми в законодателството“.
Повечето от декларациите били подадени през Прокуратурата на Република България.
„Българското законодателство има пропуски за подвеждане на тези лица под отговорност и това пречи на производството“, обясни Гешев на депутатите.
Прокуратурата според него не е получавала съответни сигнали сигнал от Министерство на земеделието, от Одитния орган или от Сметната палата, а
„се е самосезирала по собствена инициатива“.
От Доклада на Комисията по бюджетен контрол (Източник: Одитният орган)
Министърът на земеделието и храните Иван Иванов от квотата на БСП увери евродепутатите, че ведомството му „полага усилия за възстановяване на неправомерно изразходваното финансиране“.
Той отчете, че „над 200 акта са издадени от Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), като повечето от тях са потвърдени от Върховния административен съд“.
„Всички актове са предадени на Националната агенция за приходите (НАП) за събиране на неправомерно изразходвани европейски пари“, докладва Иванов на представителите на ЕП.
Подробностите за посещението и срещите на Комисията по бюджетен контрол в София вижте в материала на „Биволъ“: „Бездействие и липса на отговори“:
„Иван Гешев обещал на евродепутати прогрес по #БарселонаГейт до 15 дни“.
Вижте също така интервю на „Биволъ“ от посещението през април с представителката на Нидерландия в ЕП София ин’т Велд: „Евродепутатка: Питахме Гешев за БарселонаГейт и пачките на Бойко Борисов“.
Както и интервю с представляваща България в мисията евродепутатка от БСП – „Цветелина Пенкова:
Чакаме с нетърпение Гешев да обяви резултатите по БарселонаГейт“.
Заглавната снимка: prb.bg
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
