Последните две години бяха белязани от разнородни кризи – пандемия, война, неконтролирани изменения на енергийни цени, инфлация. Как се отразяват тези събития върху дейността на държавните предприятия, какво е значението на рамката за тяхното управление и подготвена ли е тя за подобни шокове?
През март 2022 г. Министерският съвет одобри последния годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2020 г., който Агенцията за публични предприятия и контрол е подготвила в съответствие с функциите си. Той съдържа важна информация за управлението и резултатите от дейността на нефинансовите държавни предприятия, а той в определени икономически сектори е ключов. Той обхваща първата година, в която може да се наблюдава влиянието на пандемията от Covid-19.
Портфейлът на държавата все още се състои от 264 държавни предприятия – това са търговски дружества с над 50% държавно участие в капитала, включително дъщерни дружества на държавни предприятия, както и държавни предприятия, създадени със специален закон. Портфейлът не намалява във времето – държавата все още не прави забележими опити да се освобождава от тази своя собственост.
Най-интересен е прегледът на дейността на големите държавни предприятия – съгласно закона за счетоводството това са онези фирми, които за съответния отчетен период надвишават стойностите на най-малко два от следните три показателя (чл. 19, ал. 5): 1. балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.; 2. нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души. Такива са 48 държавни фирми – 38 търговски дружества и 10 държавни предприятия, създадени със специален закон. Най-много са те в здравеопазването, транспорта и енергетиката, а най-малко – в културата и отбраната.
По отношение на финансовите показатели, през 2020 г. 28 държавни предприятия реализират намаление на приходите спрямо предходната година. Особено сериозен е спадът на приходите на някои енергийни дружества – Булгаргаз ЕАД реализира почти 50% спад, а над 200 млн. лв. загуба на приходи имат и НЕК ЕАД, ТЕЦ Марица Изток 2, както и целия енергиен холдинг (БЕХ ЕАД). Статистиката допълват и други енергийни компании със загуба на приходи – АЕЦ Козлодуй и Мини Марица Изток.
Транспортните фирми (вкл. железопътните фирми, ДП „Ръководство на въздушното движение“) са сериозно ударени от Covid-19 пандемията, като БДЖ „Пътнически превози“ бележи намаляване на приходите от над 15 млн. лв. за годината, а НКЖИ – над 25 млн. Сериозен спад реализира и ДП „РВД“ – от над 76 млн. лв. поради сериозните ограничения във въздушното движение през годината.
По отношение на показателя за финансов резултат виждаме, че през 2020 г. 15 фирми са били на загуба. През предходната година те са били 16, като 11 от тях отчитат загуба и през двете години– това са компании с традиционно лоши финансови резултати. Пандемията не се е отразила пряко върху повишаване на броя на губещите държавни фирми, независимо че в отчетите им всяко едно от тях описва като риск пандемията. Влошаване на финансовия резултат - намаляване на печалбата или увеличаване на загубата - отчитат 20 от държавните предприятия, като 16 от тях имат влошаване както на финансовия резултат, така и на приходите.
Последователната загуба е тревожна поради няколко причини – най-напред тя показва системни слабости в управлението на близо една четвърт от големите държавни фирми. Не се виждат преки ползи от приемането на закона за публичните предприятия през 2018 г. и въвеждане на добрите практики за корпоративно управление. Голяма част от тези 11 губещи фирми са включени в сектор „Държавно управление“, което означава, че финансовият им резултат е дефицит за сектора. Другите пък са под риск от включване в сектора през следващите години, ако продължават да са на загуба.
В заключение ще отбележим само, че именно по време на кризи доброто корпоративно управление на публичните предприятия е от голямо значение. То може да ограничи негативните резултати от дейността, а в отделни случаи – дори и да подобри финансовото им състояние. Държавата като собственик обаче не трябва да оставя нещата по течението, а активно да участва, управлява, контролира и следи какво се случва с нейната собственост. И когато се налага – да взима решения да излиза от пазара, колкото и да са трудни те.
Всичко това намира съвсем конкретно измерение в актуалната външнополитическа действителност и стопанска динамика. В последната година, и особено след началото на войната, европейските енергийни пазари са подложени на шокове - включително резки и труднопредвидими промени и дори спиране на доставки, неколкократни увеличения на цени, включително в рамките на дни, и други подобни. Дълбокото пренареждане в среда на несигурност е огромно предизвикателство пред българските публични предприятия в производството, доставката и разпределението на електрическа енергия и природен газ – а те на практика доминират в сектора - и именно затова доброто корпоративно управление и отчетността ще предпоставят доколко успешно икономиката ще преодолее ефектите от тази криза.
