Сто и двадесет обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави. Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също показват активност през последните 10 години.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия. Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите на ИПИ.
На 13 юни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Презентация на основните резултати от проучването на ИПИ можете да видите ТУК.
Цялото проучване на ИПИ можете да видите ТУК.
