Парламентът прие на първо четене проекта на закон за колекторските фирми (Закон за събиране на вземания по потребителски договори), но това стана при доста изнервен дебат и с много критики и препоръки към проекта. Силно критични бяха дори и депутати от три партии в управляващата коалиция, без БСП, чийто лидер Корнелия Нинова е инициатор на проекта. Критиките са разнообразни - от неяснота, включително по отношение на обхвата на закона, до обвинения, че той всъщност защитава колекторските фирми, като им създава монополно положение.
Залогът е голям, защото подобен закон е с потенциала чувствително да засегне правната сфера на огромен брой граждани. "Капитал" се обърна за коментар по темата към адвокат Валя Гигова, която притежава сериозна експертиза в тази област. Попитахме я и за други актуални законодателни теми.
Каква е вашата оценка на проекта за нов закон за колекторите?
При всички случаи този закон е необходим, даже закъснял, защото трябва да има нормативна яснота за начина, по който се осъществява несъдебното събиране на вземания. За съдебното събиране има правила от години, уредени в процесуалния закон, но за несъдебното няма, а то стана много популярно през последните години и се осъществява от тъй наречените колекторски фирми.
Колекторите не са натоварени с публична власт от държавата, поради което не разполагат със средствата на процесуалната принуда, както е при съдебните изпълнители. Колекторите извършват дейността си в рамките на осъществяваната от тях търговска дейност със специфичен предмет - управление и събиране на вземания.
Този законопроект обаче поставя няколко концептуални проблема, най-същественият от които е, че на практика отваря път за двойствен режим при несъдебното събиране на вземания. На практика законът ще се прилага за всички прехвърлени или възложени за събиране потребителски вземания на колектори - в това число вземанията на кредиторите по т.нар. бързи кредити, вземанията на доставчици на комунални услуги, на стоки (например вземанията на лизинговите фирми и пр.). От предметния обхват на закона са изключени вземанията на банките по договорите за кредит, независимо дали са прехвърлени или възложени за събиране. Подобен двойствен режим е крайно неприемлив, защото означава, че ще се прилагат различни стандарти при събирането на различни вземания. Давам пример: ако изрично забраняваме при събирането на едни вземания да се използват определени форми на натиск, като например да се търси длъжникът през нощта или да му се звъни по телефона по това време, да се поставят обявления на определени места и др., това означава ли, че подобни методи са допустими при останалите случаи на несъдебно събиране? Ами очевидно, че не са.
България трябва да транспонира Директива (ЕС) 2021/2167 oт 2021 г. относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. И моето мнение е, че не можем да имаме два закона за събиране на вземанията съобразно това дали са вземания на кредитни институции или вземания по потребителски договори, сключени от други правни субекти. Законът трябва да е един, защото за човека, който дължи пари, трябва да бъде без значение от какво произтичат задълженията му, дали например дължи на мобилен оператор или на банката Х.
В случая обаче имаме проект на закон за колекторите, както самите автори обявиха.
Има два вида колекторска дейност. Първият е събиране на придобити чрез покупка вземания, като в този случай колекторът е и самият кредитор. Когато колекторът не е придобил чуждо вземане, а то му е възложено само за събиране, тогава той упражнява дейности по управление и събиране на вземания от чуждо име - от името на кредитора. И едната, и другата дейност се осъществяват от фирми със специфичен предмет на дейност - купуване, управление и събиране на вземания.
След като от обхвата на този закон са изключени вземанията по банковите потребителски договори, ще има разлика между начина, по който колекторите ще събират банковите и небанковите вземания, а в това няма нито правна, нито житейска логика. Колекторските фирми придобиват или им се възлагат за събиране различни по характер вземания - и банкови, и небанкови, но начинът на събиране на потребителските вземания трябва да е един и същ. За длъжника е без значение дали този, който събира извънсъдебно, събира банковия му кредит или сметката за телефона и тока.
Длъжниците трябва да имат една и съща форма на закрила, независимо какъв е произходът на вземането.
В закона е направено ясно разграничение между двата вида колекторска дейност - по събиране на придобити собствени вземания и по събиране на възложени за управление и събиране чужди вземания, като режимът е уеднаквен. Направено е и друго разграничение между колекторите - дали представляват финансови институции или не, и съобразно този критерий е предвидено да се вписват в два различни регистъра. Тези, които не са финансови институции, ще трябва да се впишат в регистър към Министерството на икономиката, който е означен като "Единен регистър на лицата, осъществяващи събиране на вземания", а финансовите институции, които събират вземания, ще се регистрират в БНБ, както е и до момента по силата на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Това е друг сериозен недостатък, породен пак от двойствения режим в уредбата на лицата, които събират вземания.
Регистър трябва да има. Най-малкото, когато на длъжника му се обадят от името на някоя фирма или му изпратят съобщение от нейно име, той трябва да разполага с лесен и бърз начин да провери дали наистина има такава колекторска фирма. Но според мен регистърът трябва да е един и да се води от БНБ, а не от Министерството на икономиката. БНБ трябва да следи дали тези дружества отговарят на изискванията за капитал, членове на управителни органи, правила и др. На практика при уредбата на изискванията за дружество, което се вписва в Министерство на икономиката като колектор, са ползвани правилата, заложени в ЗКИ относно финансовите институции, което прави безпредметно създаването на двоен режим. Контролът за спазване на изискванията при учредяване на колекторската фирма също трябва да е единен и това помоему трябва да се прави от БНБ, която има достатъчно опит в тази дейност. Контролът при осъществяване на дейността с оглед защитата на длъжниците потребители - посещаемост, периодичност, обаждане и т.н., е предоставен на Комисията за защита на потребителите (КЗП), което е правилният подход. КЗП има специфични задачи относно защита на потребителите.
Огромната разлика между събирането на вземания от съдебните изпълнители и от колекторите е, че колекторите не разполагат с държавна принуда. Колекторът може да събира, като приканва длъжника да плаща, напомня му, че дължи, и го стимулира да плати, но не може да използва принуда, посягайки към имуществото, към заплатата му.
Вижте цялото интервю тук: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/...
* Становищата по повдигнатите в интервюто въпроси са лично мнение и не ангажират Висшия адвокатски съвет.
