Министър Атанасов бе сред гостите, които уважиха събитието
Със спектакъла „Една красива грешка” в нощта срещу 28 април в Сатиричния театър в София бяха отбелязани 100 години от рождението на големия ни сатирик Радой Ралин. Събитието беше уважено от министъра на културата Атанас Атанасов, както и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, от кмета на София Йорданка Фандъкова, актьори, режисьори, музиканти.
Един от специалните акценти на вечерта бе прожекция на документален филм за Радой Ралин, в който той чете откъси от свои произведения. Песни по негови текстове представиха Йорданка Христова и Хайгашод Агасян, а актьори от трупата на Сатиричния театър изпълниха част от спектакъла „Импровизация”.
Спомени, свързани с Радой Ралин, разказаха Петър Стоянов (президент на България от 1997 до 2002 г.), актьорът Ицхак Финци и директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов. Водеща бе актрисата Александра Сърчаджиева.
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) - български писател, поет, сатирик, дисидент. През годините работи и под други имена - Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа. Бил е редактор (1945-1946) в списание „Славяни“. През 1946-1949 г. е редактор във вестник „Литературен фронт“. Бригадир в Югославия (1947). През 1949-1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957). Заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.
През 1952-1961 г. е редактор във вестник „Стършел“, 1961-1963 - във вестник „Литературни новини“ и Студията за игрални филми. Редактор е в издателство „Български писател“ (1967-1968), в Българска кинематография (1976-1987), във вестник „Литературен фронт“ (1987-1990). От 1992 г., заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов, издава за кратко вестник „Щастливец“.
Радой Ралин активно твори във всички жанрове на сатиричното изкуство. Той въвежда нетрадиционни за българската сатира кратки жанрови форми - като апострофа, афоризма и сатирична парабола. През 2003 г. е отличен за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата с национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“.
През 1993 г. връща наградата „Добри Чинтулов“, защото е „компрометирана в миналото“. През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия „за заслуги“. Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда „Христо Г. Данов“ за 2000 г. в размер на 5000 лева. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна „Любовта е лудост“ (2003). (Информацията е предоставена от отдел „Справочна” – БТА).
