Основни акценти в работата на Комисията за регулиране на съобщенията през 2006 година
Експертите на КРС активно участваха в работата на Радиоконференцията в Женева, където бяха защитени честотните назначения за преминаване на България от аналогово към цифрово телевизионно разпръскване. След няколко месечна работа за нашата страна бяха договорени максимален брой честоти. Разработването на план- програма за този деликатен процес наложи временно да бъде спряно лицензирането на мрежи за аналогово телевизионно разпръскване с местен обхват. Съвместно с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) представители на КРС разработиха „План за плавно преминаване към цифрово телевизионно разпръскване” и участваха активно в работата на специално създадена комисия към Министерството на културата, която да очертае етапите на преминаване към цифрова телевизия в нашата страна. Сега, след като Министерският съвет одобри плана за цифровизация, ще може да се осъществят и конкурсите за аналогово телевизионно разпръскване в по-големите български градове.
През 2006 г. се засили и конкуренцията в областта на телекомуникационния сектор у нас. В края на годината броят на алтернативните оператори за фиксирана телефония е 20. Постигнат беше известен напредък по отношение цените на едро за взаимно свързване на фиксирани мрежи. Все още лидер на пазара е БТК.
Действащият в момента Закон за Далекосъобщенията не предоставя на КРС достатъчно правомощия за регулиране на пазара на мобилни телефонни услуги. Въпреки това през 2006-а бяха предприети редица действия за намаляване цените за терминиране от фиксирана в мобилна мрежа. Регулаторът инициира обществено обсъждане по този проблем и в него взеха участие всички оператори. Комисията работи и за реално въвеждане на услугата „преносимост на номерата”. През лятото бяха приети функционални спецификации за тази услуга, а реализацията на проекта зависи от успешните договорни процеси за уточняване на процедурата, които се провеждат между самите оператори.
И в двата случая реални резултати по тези проблеми могат да бъдат постигнати едва след влизането в сила на Закона за електронните съобщения, който ще предостави необходимите регулаторни инструменти и правомощия на КРС.
През 2006 г. регулаторът постигна успех и в либерализирането на пощенския сектор. На двама части оператори („Тип Топ куриер”ЕАД и „Еконт експрес”ООД) бяха издадени лицензии за Универсална пощенска услуга. Това е една от необходимите стъпки за засилване на конкуренцията на този пазар, където основен монополист са „Български пощи” ЕАД, и подготовката за времето, когато трябва да отпадане резервираният сектор (2009-а година).
Трудности в работата на КРС
Около 120 решения и актове на КРС за установяване на публични държавни вземания са оспорвани пред ВАС. Почти всички решения по най-важните от регулаторна гледна точка въпроси бяха в полза на обжалващите решенията на Комисията. За цялата 2006 година в районите съдилища са разгледани 156 дела по около 100 Наказателни постановления на Председателя на КРС. Пред окръжните съдилища са били насрочени 100 съдебни заседания по касационни наказателно административни дела.
Регулаторната дейност на Комисията беше белязана от правен вакуум. Той се отрази особено негативно върху развитието на телекомуникационния пазар по отношение на типовите оферти за взаимно свързване и необвързан достъп. Опитът да се преодолее този вакуум за сега е неуспешен и се проточва в нови съдебни процедури.
Отсъствието на одобрена от КРС Типова оферта за взаимно свързване нямаше тежки последствия върху алтернативните оператори, тъй като сключените договори останаха в сила и се сключваха нови при същите условия. Но липсата на Типова оферта за необвързан достъп на БТК на практика отложи за пореден път появата на някаква конкуренция в предоставянето на широколентови услуги по абонатна линия.
Притеснително е и решението на ВАС по делото за отделяне на операциите по изграждане и експлоатация на фиксираната мрежа на мобилен оператор със значително въздействие върху пазара на мобилни услуги от експлоатацията на мобилните мрежи. Няма да е странно, ако същото поиска и операторът със значително въздействие върху пазара на фиксирани услуги и мрежи, с което съществена част от пазарите на едро ще потъне в неизвестност. Това ще затрудни осигуряването на условия за ефективна конкуренция.
Съдебните процедури максимално забавят появата на нови широколентови услуги и внедряването на нови технологии. Честоти, които могат да се ползват за изграждане на мрежи с WiMax технология за предлагане на широколентови услуги, бяха предоставени с максимално прозрачни тръжни процедури на операторите в края на 2005-а и началото на 2006-а г., но съдебни дела поставят реализацията на тези услуги в затруднение. България остана единствената страна с NMT-450 мрежа, която не осигури ефективно използване на честотния ресурс. И тук съдебно решение блокира за сега напредъка.
Една от съществените причини за забавяне реализацията на услугата „преносимост на номерата” също е съдебен спор. Времето, в което той се разглежда, можеше да бъде използвано ефективно за преговори между компаниите оператори, за да бъде уточнена процедурата за преносимостта. По последни данни тези преговори боксуват, но КРС не разполага с достатъчно ефективни механизми за въздействие, за да придвижи реализирането на услугата. Трябва да се отбележи , че компаниите са нарушили всички срокове за изпълнение на задълженията си в тази област. Това със сигурност може да се отрази неблагоприятно върху имиджа на нашата страна в европейски план, тъй като се нарушават поетите международни ангажименти.
Сътрудничество на КРС със сродни организации
През изминалата година отношенията на КРС с Комисията за защита на конкуренцията не бяха еднозначни. За да се облекчи работата на двата органа по общи проблеми бяха установени трайни механизми за взаимодействие. Сключен бе договор за сътрудничество между двете комисии, КРС организира съвместен семинар, а КЗК - обучение на експерти на КРС по проблемите на конкуренцията.
В същото време КЗК в много случаи пренебрегва позицията на КРС по въпроси, свързани с прилагането на Закона за далекосъобщенията (ЗД). Забележителни са две решения на КЗК по жалби на оператори относно злоупотреба с господстващо положение. И в двата случая тя решава за наличието или отсъствието на злоупотреба въз основа на наличието или отсъствието на ex ante мерки по ЗД.
Със Съвета за електронни медии (СЕМ) отношенията през годината бяха традиционно добри, поне що се отнася до проблемите на аналоговите мрежи за разпространение на радио- и телевизионни сигнали. КРС участва ефективно и в рамките на законовите си задължение при провеждането на конкурсите за регионални радиостанции в градовете Монтана, Ямбол, Габрово и Ловеч. Известно напрежение предизвика оттеглянето от страна на КРС на честотни канали за аналогови телевизии. Очертават се и различия за процедурите и взаимодействието между двата органа за развитие на наземното цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми.
Държавната агенция за информационни технологии и съобщения на практика започна работа в края на 2005 г. Във връзка с работата по новия Закон за електронните съобщения (ЗЕС), чиито вносител в министерския съвет е ДАИТС, между политическия орган и регулаторът се установиха добри работни отношения. Същото може да се каже и за разработването и изменението на няколко подзаконови нормативни акта.
КРС, ДАИТС и парламентарната комисия по транспорт и съобщения работиха ефективно по текстовете на новия ЗЕС. По време на обсъжданията възникнаха някои спорни моменти около компетенциите на двата органа. Дебатът ще бъде ползотворен, ако в новия закон се регламентират такива правомощия на КРС, които да осигурят достатъчно механизми за ефективна и независима регулаторна дейност на Комисията. Другото очакване от ЗЕС е ясно разграничаване между функциите на държавното управление и регулирането. От това, колко е успешен законът, зависи до колко успешно ще бъдат преодолени забележките на Европейската комисия за развитието на сектор „Телекомуникации” в България. ЕК, чиято роля в условията за работа на съобщителния сектор у нас ще нараства, прояви през годината загриженост и разбиране по отношение проблемите на телекомуникациите, и в частност на регулатора.
В доклада от м.май ЕК постави проблемите по внедряването на мерките на рамка `98 – взаимно свързване и необвързан достъп до абонатната линия, както и отсъствието на законови мерки към операторите със значително въздействие върху пазара на мобилните услуги, които доведоха до високи цени на терминиране в мобилните мрежи на тези оператори. В последния доклад бе повторена загрижеността по отношение на мобилните услуги и предстоящото приемане на ЗЕС.
През 2006-а традиционно отношенията с големите оператори бяха по-скоро трудни. Не бяха постигнати осезаеми резултати в повишаване на конкуренцията между фиксираните мрежи и услуги, нямаше напредък и в мобилните услуги – терминиране в мобилни мрежи, преносимост на номерата.
Със Съвета за електронни комуникации (СЕК) отношенията се оценяват от КРС като коректни, по-скоро партньорски.
Основни задачи пред КРС за 2007-а година:
• КРС и секторът трябва да работят в условията на нова законодателна рамка;
• Предстои разработката и общественото обсъждане на новите регулаторни инструменти;
• Процесът на преминаване от аналогова към цифрова телевизия трябва да започне през 2007 г .;
• България е член на ЕС и отношенията на държавните органи (включително КРС) с ЕК стават формални, включващи санкции за неизпълнение на поети в хода на преговорите за присъединяване ангажименти и неспазване на европейското законодателство.
Приоритети на КРС
1. Съдействие за приемане на балансиран Закон за електронните съобщения, транспониращ изцяло европейското законодателство. Законодателно осигуряване на безпроблемен за операторите преход към задълженията по новата регулаторна рамка. Приемане на подзаконовата нормативна база.
2. Намиране спешно решение за услугите на едро за необвързан достъп и битстрийм. Решение във връзка с Общите условия за ползването на подземната канална мрежа на БТК и Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули.
3. Постигане на балансирани промени в цените на едро за терминиране в мобилни и фиксирани мрежи.
4. Осъществяване на услугите по преносимост на номерата между мобилни мрежи.
5. Дефиниране на пазарите, оценка на конкуренцията на тези пазари и евентуално налагане на мерки:
• на дребно за достъп и услуги по фиксираната телефонна мрежа (пазари 1 до 6);
• на едро на услугите на фиксираната мрежа (пазари 8, 9 и 10);
• на едро на мобилните мрежи и услуги (пазари 15, 16 и 17);
• на едро необвързан достъп и широколентов достъп (пазари 11 и 12).
6. Подобряване оперативната работа на администрацията и комисията.
ТОП 30 НА НАЙ-РЕДОВНИТЕ ПЛАТЦИ КЪМ КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2006 г.
Водещи новини
