Върховният административен съд образува 7 тълкувателни дела

Върховният административен съд образува 7 тълкувателни дела

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков издаде разпореждания за образуване на 7 тълкувателни дела и определи докладчици по тях. Три от тях са образувани по искания на главния прокурор, едно - по искане на Висшия адвокаски съвет, едно - по искане на Омбудсмана на Република България и две - по искания на председателя на Върховния административен съд.

Тълкувателните дела са първи за мандата на сегашния председател и са резултат от дейността на Звеното за анализи и тъкувателна дейност, което беше създадено на 5 април тази година с цел засилване и укрепване на тълкувателната дейност на Върховния административен съд и уеднаквяване на съдебната практика в системата на административното правораздаване в страната.

Едното искане на председателя на ВАС Георги Чолаков до общото събрание на съдиите е за тълкуване на въпроса: „Отговорността по чл.19, алинея 1 и алинея 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на третото задължено лице включва ли установеното задължение за лихви на главния длъжник?“. За докладчици по делото да определени Мадлен Петрова и Бисер Цветков.

Второто искане е за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден на регистрирано лице - получател по облагаема доставка, на основание чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност, когато с предходен ревизионен акт на същото лице не е коригирано извършеното от него приспадане на данъка, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен от друго лице данък, в случай че въпросният акт не е издаден по реда на чл. 133 и чл. 134 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за изменение на задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт?“ За докладчици по делото са определени съдиите Свилена Проданова и Благовеста Липчева.

Исканията на главния прокурор са за тълкуване на следните въпроси:

      1. „Откога започва да тече срокът за съставяне на акт за установяване на нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите – от датата на издаване на заповед по чл. 68л от Закона за защита на потребителите от председателя на Комисията за защита на потребителите за забрана прилагането на нелоялна търговска практика или от откриване на нарушителя, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН“. За докладчик по делото е определена Росица Драганова.


      2. „Имат ли юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), в чиито предмет на дейност се включва осъществяване на граждански контрол върху дейността на местната власт, анализ за съответствие на действащите общински наредби с нормативни актове от по-висока степен и предприемане на действия по оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове на местната власт, правен интерес да оспорват всички подзаконови нормативни актове, действащи на територията на страната?“. За докладчици по делото са определени съдиите Димитър Първанов и Пламен Петрунов.

      3. „Недопустима или нередовна е касационна жалба, подадена персонално или чрез пълномощник, от страна (юридическо лице, държавно учреждение или орган в тези структури), при липса на тъждество с участвалите в производството пред първоинстанционния съд страни, респективно, без разглеждане или без движение следва да бъде оставена такава жалба?“. За докладчици по делото са определени съдиите Йовка Дражева и Емилия Кабурова.

Тълкувателното дело, образувано по искане на Омбудсмана на Република България е за тълкуване на следните въпроси:

1. „Налице ли е правен интерес от страна на малолетен или непълнолетен чужденец, който фактически е настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“ на МВР (СДВНЧ), да обжалва заповедта за настаняване, с която в СДВНЧ е настанен пълнолетния чужденец, записан в акта като негов придружител? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, то следва ли да се счита, че независимо от това правен интерес възниква в хипотезите, когато малолетното или непълнолетното лице оспорва своята придруженост и свързаност с пълнолетния чужденец, в чиято заповед е вписан от издаващия административен орган? В случай, че отговорите на горните два въпроса са отрицателни, какъв е редът за защита на малолетното или непълнолетното лице срещу фактическото му настаняване в СДВНЧ?“

2. „При прилагане на чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ в тежест на административния орган ли е да установи каква е конкретната връзка съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците между малолетното или непълнолетно лице и пълнолетния чужденец, посочен от органа като негов придружител? Представлява ли докладната записка на полицейския орган официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК вр. чл. 144 АПК, за да се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на твърденията за свързаност между пълнолетния чужденец и малолетното или непълнолетно лице?“. За докладчици по делото са определени съдиите Даниела Мавродиева и Весела Андонова.

Тълкувателното дело, образувано по искането на Висшия адвокатски съвет е за тълкуване на въпроса: „Предвиждането (договарянето) в Колективен трудов договор (КТД) на присъединителна (парична) вноска за индивидуалното присъединяване към него от лице/лица, които не са членове на синдикалните организации (синдикатите), страна по последния КТД, представлява ли проява на пряка дискриминация към тези лица по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с § 1, т. 7 от ЗЗДискр и съответно нарушаване разпоредбите на чл. 18 от ЗЗДискр; чл. 8, ал. 3 от КТ; чл. 50, ал. 2 от КТ и чл. 57, ал. 2 от КТ?“. За докладчици по делото са определени съдиите Илиана Славовска и Еманоил Митев.


Повече информация за тълкувателните дела: http://sac.justice.bg/TD_VAS.nsf/($All)/$searchform?SearchView

Времето