Административно дело № 1084 от 2018 г. е образувано по две касационни жалба. Едната е на Методи Лалов против потвърдено от Административен съд София-град решение №98/06.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че като председател на Софийски районен съд е осъществил дискриминация по признак „увреждане“ по отношение на Ж. П. и му е наложена глоба в размер на 250 лв.
Другата касационна жалба е на съдията от СРС Феня Стоянова против потвърдено от Административен съд София-град решение № 98/06.03.2017г. на КЗД, в частта, с което е установено, че като съдия в Софийски районен съд е осъществила дискриминация по признак „увреждане“ по отношение на Ж. П. и й е наложена глоба в размер на 500 лв.
Жалбоподателката пред комисията Ж. П. е с трайно намалена работоспособност пожизнено, поради загуба на зрението. Същата завършва висше образование - специалност "право" и през 1977 г. полага успешно изпит за правоспособност. Работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите. През 2014 г., при проведена процедура от Столичния общински съвет е одобрена за съдебен заседател от Софийския градски съд, като е разпределена в Софийския районен съд. На 25.03.2015 г. полага клетва като съдебен заседател в Софийския районен съд. По делото е приложен Протокол от 23.03.2015 г. за извършено разпределение по състави чрез жребии на съдебните заседатели. Видно от същия, Ж. П. е разпределена за съдебен заседател към 6-ти наказателен състав, като към този състав са разпределени още трима съдебни заседатели. От представена справка от председателя на Софийския районен съд се установява, че за периода 25.03.2015 г. до 09.08.2016 г., когато влиза в сила изменението на чл. 72 от Закона за съдебното власт, въвеждащо електронното разпределение на съдебните заседатели, тя не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело. Сезиран е председателят на СРС с искане тя да бъде разпределена към друг съдия, за да реализира правото си на труд като съдебен заседател, но не получава отговор.
Съдебният състав с председател Диана Добрева и членове Виолета Главинова (докладчик)и Еманоил Митев, със свое определение от 25 юли, спират хода на делото по същество до произнасянето на СЕС по запитването, тъй като счита, че е необходимо тълкуване на общностни норми. Върховните съдии са дали едномесечен срок на страните за становища по съображенията и формулировката на въпросите. Формулираните от съдебния състав въпроси са::
- 1. Тълкуването на чл. 5, т. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации, и на чл. 1, §1, §2 и § 3, чл. 4, § 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите води ли до извод, че е допустимо лице на което липсва зрителна способност да упражнява дейност като съдебен заседател и да участва по наказателни дела или:
2. Конкретното увреждане на лицето с трайна зрителна неспособност представлява характеристика, която да е основно и определящо за дейността на съдебния заседател изискване, и нейното наличие оправдава разлика в третирането и не представлява дискриминация по признак „увреждане“?
Изложените от съдиите от ВАС мотиви за необходимостта да бъдат отправени преюдициални въпроси до СЕС са:
1. Настоящият съдебен състав намира, че Ж. П. е физическо лице с увреждане, поради трайна загуба на зрението.
2. В националното законодателство е установена система от правни норми, която гарантира принципно защита на хората с увреждания и недопускане на дискриминация по признак увреждане, същевременно се допускат изключения, които оправдават разликата в третирането, когато се отнася до характеристика, свързана с някой от защитените признаци, ако тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането .
3. Настоящият съдебен състав намира, че не е ясно доколко това различно третиране на лице с конкретното увреждане, което е основание за неравното третирано при упражняване на дейността като съдебен заседател, е допустимо с оглед нормите на Конвенцията на ООН, Хартата на основаните права на Европейския съюз и Директива 2000/78/ЕО.
4. Различното третиране е на база защитимия признак "увреждане", но е в контекста на изискванията и прилагането на принципите на наказателния процес, но подобна правна уредба и практика е възможно да противоречи на изискванията да се предоставят равни възможности в заетостта на всички хора с увреждания.
5. При обсъждане необходимостта от поставяне на преюдициални въпроси настоящият състав съобрази и изискването тълкуването на Директива 2000/78/ЕО да се извършва в съответствие с Конвенцията на ООН, която отнесена към конкретния случай изисква равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на лица с увреждания, на каквито и да е било основания, а не само на определени защитими признаци, установени във вторичното право на Европейския съюз.
6. Международната нормативна уредба и уредбата на вторичното право на Европейския съюз изисква единно и еднакво тълкуване на приложимите разпоредби, което е от компетентността на Съда на европейския съюз.
