Върховните съдии споделят становището, че материалът, публикуван в хартиеното и в електронното издание на в. „Труд“ използва груб и на места циничен език, с който се накърняват честта и доброто име на кандидата, както и че се цели демотивиране на избирателите да гласуват за определен кандидат, участник в изборите.
Съдът обаче счита, че в конкретната хипотеза материалът не съответства на законовите изисквания за „агитационен материал“ по смисъла на Изборния кодекс. В чл. 183, ал. 1 изчерпателно и лимитативно са изброени точно кои са субектите, които изготвят и разпространяват агитационни материали. Това са кандидати, партии, коалиции и инициативни комитети. По делото няма данни авторът на статията или собственикът на печатната медия да е някой от изброените в закона субекти. Нормата на чл. чл. 183, ал. 1. е ограничителна и е недопустимо тълкуването й разширително или по аналогия, е мнението на върховните съдии от тричленния състав.
Непротиворечива е и практиката на ВАС по подобни казуси.
Цялото решение по административно дело № 11517/2019 г. можете да видите тук:
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/421e1d0462b261acc22584860040aa26?OpenDocument
