За да уважи искането за отмяна, съдът е приел, че оспорената разпоредба противоречи на материалния закон, тъй като с оспорения текст от наредбата е въведено неравенство на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лица, имащи право да поставят рекламни съоръжения, като е въведена административна пречка за тези от тях, които според органа на местното самоуправление са извършили системно или грубо нарушение на наредбата или сключените с Общината договори, доколкото в акта на общинския съвет не е дефинирано какво се приема за „системно“ и какво за „грубо нарушение“ на наредбата или на сключените с общината договори. Въведеното ограничение според съда не е съобразено и с чл. 23 от ЗОАРАКСД, при което надхвърля и обществено оправданите граници, и не би насърчило стопанската дейност на територията на Община Смядово. Съдът е счел още, че създадената неяснота не съответства и на изискванията на чл. 6 от ЗОАРАКСД, който налага публично оповестяване на следваната политика и създадената практика при прилагането на нормативните актове, свързани с административното регулиране на стопанската дейност. Поради това съдът е възприел оспорения текст за противоречащ на Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, който се явява нормативен акт от по-висок ранг и с когото текстът от наредбата е следвало да бъде съобразен.
С оглед на изложените съображения съдът е отменил като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредбата за рекламната и информационната дейност в Община Смядово.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
