С Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Защитата на кредитора по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.
Налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.
Защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213 от ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика по въпросите: „Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?“, „Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора? и „Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?“.
Нормата на чл. 135 от ЗЗД (т. нар. Павлов иск) предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
По отношения на първия въпрос ОСГТК приема, че защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. В мотивите се посочва, че поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Това е лично обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на чужд дълг – този на главния длъжник. Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи, и дължи това, което последният дължи. Изискването за писмена форма на договора е предвидено за предпазване от необмислено задължаване за чужд дълг и след като поръчителят се е съгласил в надлежната форма да поеме такова задължение, то цялото му имущество трябва да служи за обезпечение. „За вземането на кредитора отговарят две имущества – това на длъжника и на поръчителя, и той има на разположение два „общи залога“ по смисъла на чл. 133 от ЗЗД. След като кредиторът има двама съдлъжници, той следва да разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях, т. е. по отношение на поръчителя следва да бъдат допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, включително и иск по чл. 135 от ЗЗД“, категорични са върховните съдии. Според тях противното би означавало, че кредиторът няма възможността да предпазва обема на допълнителното имущество от увреждащи го действия и да противодейства на недобросъвестни действия и разпореждания от страна на поръчителя, респективно че не притежава общо обезпечение върху имуществото на поръчителя, т. е. би обезсмислило поръчителството.
По отношение на втория поставен за тълкуване въпрос ОСГТК приема, че при паралелно развиващи се производство, разглеждащо вземането на кредитора, и производство по Павлов иск между тях е налице връзка на преюдициалност. В мотивите се казва, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
В тълкувателното решение се посочва, че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, т. е. установяване наличието на действително вземане, е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД. Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск. „Приемането на противното би означавало отричане на наличието на действително вземане на кредитора като материалноправна предпоставка за уважаването на Павловия иск и би довело до ситуация, в която в производство по чл. 135 от ЗЗД длъжникът по едно несъществуващо или погасено по давност вземане на практика да няма път, по който да се защити и да избегне уважаването на иска“, категорични са върховните съдии.
По третия поставен пред ОСГТК въпрос върховните съдии приемат, че защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.
По делото са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.
