Първата визита в България на Андерс Фог Расмусен бе като светкавичен блиц с българския политически елит. „Идвам да се запозная и да изразя уважението си към българските политици за тяхната силна евроатлантическа позиция и подкрепа за НАТО, както и за ангажираността им за реинтегрирането на целия Балкански регион към останалата част от Европа. Очаквам да обсъдим целия спектър от въпроси, свързани с НАТО”, каза генералният секретар в началото на своята визита.
Новата Стратегическа концепция на НАТО кореспондира с българските виждания
Посещението на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в България започна със среща с българския външен министър Николай Младенов.
По време на пленарните разговори министър Младенов изтъкна, че Докладът на Групата на мъдреците под ръководството на Мадлин Олбрайт отразява българските идеи по отношение на новата Стратегическа концепция на НАТО, а именно: запазването на основополагащото значение на чл.5; залагането на противоракетната отбрана като изражение на чл.5 по отношение на новите заплахи; включването на енергийната сигурност към ключовите въпроси на сигурността.
Що се отнася до ISAF, министър Младенов подчерта неотменимостта на нашия ангажимент в Афганистан. По време на срещата беше обсъдена възможността за увеличаване на нашия контингент там.
Николай Младенов обстойно информира Генералния секретар на Алианса за обиколка си в Западните Балкани – в това число и за намерението ни да подкрепим следващите стъпки на Босна и Херцеговина по отношение на Плана за действие за членство. Той отбеляза и доброто ни военно-техническо сътрудничество със Сърбия.
Андерс Фог Расмусен изтъкна, че мисли в същата посока по отношение на Западните Балкани и оцени високо ангажимента на България за отстраняване препятствията пред Евроатлантическата интеграция на района.
Генералният секретар на НАТО ни поздрави за приноса ни в Афганистан и изрази надежда, че на предстоящата през ноември т.г. Среща на върха на Алианса в Лисабон вече ще е започнало прехвърлянето на отговорностите към местните институции в Афганистан.
В разговора за Стратегическата концепция на Алианса, той подчерта, че в нея ще има гаранции за сигурност, в това число и ПРО, обхващаща цяла Европа – нещо, което няма да е и прекалено скъпо, тъй като се изчислява на не повече от 200 млн. евро за период от 10 години, разпределено между 28 страни-членки.
Военни инструктори за Афганистан
„От влизането на България в НАТО, вие показахте ясна ангажираност и отговорност, както и висок принос в операциите ни, особено в Афганистан. Вие сте допринесли в значителна степен за операцията в Афганистан, а усилията на вашите военни са високо оценени. Обучението на афганистанските военнослужещи е важна част от нашата стратегия, така че се правят усилия да се прехвърли сигурността на страната на местната власт. Така трябва да се развие капацитетът на афганистанските сили за сигурност”, отбеляза Расмусен по-късно на съвместна пресконференция с българския министър-председател Бойко Борисов.
България ще участва с малко на брой инструктори в Афганистан и ще бъдем в унисон с евроатлантическите партньори, добави българският премиер. Според Расмусен, България може да предостави на Афганистан инструктори за артилеристи и експерти в областта на военновъздушните сили.
Премиерът Борисов заяви, че страната ни е един от стожерите на Алианса. „Никой не се съмнява в добрата оценка, дадена на нашите мисии по света и за добрата работа на МВнР и на Министерството на отбраната”, отбеляза премиерът.
„За нас е важно да се направи всичко възможно НАТО да не се провали в Афганистан, както се е случило това с опита на Съветския съюз там”, каза още Бойко Борисов. Той допълни, че при такъв черен сценарий не вижда кой ще спира наркотиците и терора.
Операция ISAF
По-късно през деня министърът на отбраната Аню Ангелов обсъди на среща с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в Министерството на отбраната военно-политическите аспекти на операция ISAF в Афганистан. Генералният секретар Расмусен изтъкна отново все по-нарастващата необходимост от съвместни усилия за обучение на афганистанските сили за сигурност. Министър Ангелов каза, че България има готовност да подготви и изпрати към края на 2010 г. три допълнителни екипа за обучение и връзка, 10 инструктори и 2-3 медицински екипа или общо 70 военнослужещи.
Генералният секретар Расмусен изрази още веднъж благодарност за силната ангажираност на България към операцията на НАТО в Афганистан и за решението да бъде увеличен броят на българските военнослужещи, особено в условията на финансови ограничения.
По отношение на новата Стратегическа концепция на НАТО министър Ангелов изрази съгласието си с основните заключения и препоръки на експертната група, ръководена от Мадлин Олбрайт. Военният министър отбеляза, че България възприема този доклад като добра основа за по-нататъшно разработване на новата Стратегическа концепция на Алианса.
Страните от Западните Балкани да се интегрират в НАТО
„Моята визия е да видя всички страни от Балканите, интегрирани в НАТО”, бе другата основно дискутирана тема на българските политици с генералния секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен. Генералният секретар на НАТО каза, че ще бъде голям успех, ако всички държави от Балканите, станат членове на НАТО и ЕС, като лично за него това би била една сбъдната мечта.
Премиерът Бойко Борисов, министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на отбраната Аню Ангелов подчертаха от своя страна в разговорите си с генералния секретар на НАТО, че Балканите трябва да бъдат регион на стабилност и това може да стане чрез членство в евроатлантическите структури.
ПРО, отношенията НАТО-Русия, сътрудничеството с Черноморския регион
Посещението завърши със среща с президента на страната Георги Първанов. Двамата обсъдиха широк кръг въпроси – новата Стратегическа концепция, обстановката в Афганистан, политиката на “отворени врата” на Алианса, сигурността в Черноморския регион и други.
Обща бе оценката, че подготвяната нова Стратегическа концепция на НАТО трябва да отразява многообразието на съвременните аспекти на сигурността на страните-членки и да оптимизира отношенията на сътрудничество в рамките на евроатлантическата общност. Като акцент бе подчертана необходимостта от задълбочаване на развитието на стратегическото сътрудничество между НАТО и ЕС.
Андерс Фог Расмусен оцени високо приноса на българската държава за успеха на мисията ISAF в Афганистан, както и решимостта за нарастване на приноса на страната ни в операцията с увеличаване на българския контингент през 2010 г. Андерс Фог Расмусен отбеляза, че от гледна точка на обстановката в Афганистан усилията на Алианса за укрепването на доверието към афганистанските сили за сигурност и правителството са водеща цел на следваната политика за постигане на траен мир и стабилност.
По време на срещата президентът Първанов потвърди принципната позиция на България, че способността на НАТО да отразява ефективно заплахи от балистични ракети трябва да обхваща цялата територия на пакта. Георги Първанов подчерта, че подобен подход отговаря на принципа за осигуряване на пълна защита на страните-членки, което съответства на принципите на неделимост на сигурността и на солидарност в Алианса. Президентът приветства възможността за установяването на тясно сътрудничество между НАТО и Русия в тази област. Българският държавен глава изрази също така удовлетворението си от подписания между САЩ и Русия договор за последващо съкращаване на стратегическите нападателни оръжия и изрази надежда за постигането на напредък по въпроса за Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
На срещата бяха обсъдени и възможностите за укрепване на диалога между НАТО и съседните на Алианса страни, пълноценното сътрудничество с държавите от Черноморския регион.
Генералният секретар на Алианса изнесе лекция пред Атлантическия клуб в България.
* * *
Дългогодишният премиер на Дания (2001-2009 г.) Андерс Фог Расмусен пое поста генерален секретар на НАТО от холандеца Яп де Хоп Схефер.
Расмусен се пребори през април 2009 г.. и стана шеф на 60-годишния алианс въпреки противопоставянето на Турция и конкуренцията на други силни световни политици.
Датският политик наследи клуб от 28 държави, който само допреди 6 г. бе едва 19-членен.