С Решение № 18/16.09.2019 г., постановено по наказателно дело № 1228/2018 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 371/2018 г.
Делото пред ВКС е образувано по жалба на подсъдимия за купуване на гласове през 2015 г. Деян Ванчев – кмет на с. Узунджово, Община Хасково, срещу решението на САС, с което е изцяло потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 3743/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея подсъдимият е признат за виновен за извършени две престъпления по чл. 167, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 167, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (организиране на предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин).
За всяко от двете престъпления на подсъдимия му са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 2 г. и „глоба“ от по 10 000 лв. На основание чл. 23 от НК съдът наложил едно общо наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за срок от 4 г., и „глоба“ в размер на 10 000 лв. Присъединено е и наказанието „лишаване от правото да заема изборна държавна и обществена длъжност“ за срок от 4 години.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Не са основателни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оплакванията са напълно идентични с тези, посочени във въззивната жалба, като те са обсъдени и мотивирано отхвърлени от САС като неоснователни с аргументи, които съставът на ВКС споделя напълно. Във връзка с доводите, свързани със събирането и оценката на доказателствата и доказателствените средства, в мотивите на ВКС се посочва: „В рамките на аналитичната си дейност, САС не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция.“
Според върховните съдии не е допуснато и нарушение на материалния закон.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложените наказания тричленният състав на ВКС приема за неоснователно твърдението, че чистото съдебно минало, процесуалното поведение на подсъдимия по време на досъдебната и съдебна фази на процеса, както и събраните положителни характеристични данни за личността му, са обстоятелства, „които сочат, че целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха могли да се постигнат с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (определяне на наказание под най-ниския предел)“. Върховните съдии подчертават, че нормата на чл. 55 от НК е приложима при установеност на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко и допълват: „В случая сочените от защитата обстоятелства не са многобройни, както не е налице и такова с изключителен характер. Нещо повече, процесуалното поведение на подсъдимия правилно не е ценено като смекчаващо обстоятелство, доколкото същото е процесуално дължимо от Ванчев с оглед качеството му на обвиняем/подсъдим в наказателното производство.“
Тричленният състав на ВКС не констатира основание за намеса в насока намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания – „лишаване от свобода“ за срок от 2 г., „глоба“ в размер на 10 000 лв., „лишаване от право да заема изборна държавна и обществена длъжност“ за срок от 4 г., както и по отношение размера на изпитателния срок. Според върховните съдии определените наказания освен законосъобразни са и справедливо отмерени, като същите са съответни на степента на обществена опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК.
