По време на събитието бе представено проучването, в което се изследва оценката на Европейската комисия за състоянието на върховенството на закона в България
„Моето кратко мнение е, че наистина у нас трудно може да се говори за върховенство на закона. Ние продължаваме да бъдем онази забравена балканска страна, която въпреки, че е член на Европейския съюз, остава в самотата на своето нещастие.“ С тези думи се обърна министърът на културата проф. Велислав Минеков към участниците в конференцията на тема: „Върховенство на закона: Какво трябва да очакват българите от ЕС и какво ЕС трябва да очаква от България?“.
Събитието е организирано от депутата в Европейския парламент Клеър Дейли с цел да бъде дискутирано състоянието на върховенството на закона в България, както и ролята на Европа в опазването на основополагащите европейски ценности. В обръщението си към участниците г-жа Дейли сподели следното: „Темата днес е върховенството на закона, следвайки скорошните събития в Полша. От години има системни проблеми с върховенството на закона, има нарушаване на европейските права в целия ЕС. Европейската комисия не само не е действала, но също така е била като съучастник в тези нарушения, с финансирането чрез европейските средства. Считаме, че Комисията не е успяла да адресира тези предизвикателства и тези системни нарушения на върховенството на закона и не е успяла да защити правата на човека. Истинската сила, която може да се пребори с олигархическата мафия в държавата - това е силата на обществото, мисля, че Вие сте тези, които ще дадат тази нова насока. Надяваме се, имаме голяма надежда, че това ще стане. Ние в момента сме част от примера за това как се изгражда едно по-добро бъдеще за българските граждани“.
Министър Минеков изказа сърдечна благодарност към г-жа Дейли за организирането на това събитие. По думите му тя подема тема, по която у нас трудно някой би се осмелил да говори. „Наистина това, което ще говорим днес, е дразнещо определени уши, това, което ще видят днес, особено сред присъстващите, ще бъде дразнещо за нечии очи. Но нека имаме куража и достойнството да кажем и да покажем фактите такива, каквито са.“, призова министър Минеков. По думите му тезата за върховенството на закона у нас е свързана и с много други сфери, затова е необходимо да се дискутира и състоянието на медиите в България, което не се е променило в последните 6 месеца. „Живеем в среда на потиснато медийно пространство, което беше купувано, препродавано и основно в ръцете на олигархични кръгове.“, отбеляза министърът на културата. Той изрази съжаление, че днес много трудно могат да се посочат медии, определими като свободни. „Има и такива, които си позволяват малко повече смелост, но въпреки всичко щетата е видима всеки ден, особено в тази серия от избори манипулацията е различима“, категоричен бе министър Минеков. Той благодари на всички, които са проявили смелост да вземат участие в конференцията, чиято тема е деликатна и наистина изисква кураж дори да бъде повдигната. Професор Минеков изказа и специални благодарности към доц. Албена Азманова и Бетъни Хауърд, автори на проучването за върховенството на закона у нас, представено днес. „Това, което прочетох, е впечатляващо - фактология, от която не можем да избягаме“, констатира министър Минеков.
Гост-лектори в първата част на конференцията освен проф. Велислав Минеков бяха доц. Албена Азманова - преподавател по политология в брюкселската Школа за международни отношения към университета в Кент, носител на редица награди за академични постижения и съавтор на проучването заедно с Бетъни Хауърд, изследовател (ЕП), политологът Слави Василев и проф. д-р Евгений Дайнов - преподавател в Нов български университет. Доц. Азманова представи проучването, в което се изследва оценката на Европейската комисия за състоянието на върховенството на закона в България. То е възложено от евродепутата Клеър Дейли. В документа се посочва, че Механизмът за наблюдение на върховенството на закона на Европейската комисия не отразява вкоренени, системни проблеми на върховенството на закона
в България и следователно е фрапиращо неефективен при защита на правата
на българските граждани по чл. 2 от Договора за Европейски съюз и Хартата на
основните права на ЕС. Чрез изследването Европейската комисия се призовава да засили мониторинговия механизъм по отношение на върховенството на закона у нас, за да се осигури ефективна защита на правата на българските граждани, по силата на европейското законодателство. Конкретните цели на текста са две: да разкрие сериозността на системното неспазване на върховенството на закона в България, как това застрашава основните права на гражданите и да обърне внимание на неефективността на новия механизъм на Европейската комисия за наблюдение на върховенството на закона при идентифицирането на тези проблеми и в предприемането на съответни мерки. По думите на доц. Азманова идеята за върховенството на закона и за правовата държава би трябвало да успее да обедини лесно политическите сили, но в България става точно обратното, където общият знаменател почти в цялата ни модерна история с малки изключения, като напр. настоящото правителство, е друг – разграбването на държавата и потискането на правата на гражданите. А отношението между държава и народ у нас за доц. Азманова може да се съотнесе към определението на Волтер за видовете хора в света - измамници и измамени. Надеждата, че с приемането ни в ЕС Европа ще ни предпази от политическата ни класа, не се състоя на практика, а свързването между мафия и държава не се прекъсна, посочи доц. Азманова. И допълни, че именно във връзка с тенденцията за авторитарно управление в последните десетина години Европейската комисия е приела задачата да следи по-отблизо върховенството на закона на Стария континент. Механизмите за това са постоянен мониторинг и издаване на Годишни доклади, като до момента има два такива публикувани – за 2020 г. и 2021 г. Доц. Азманова определи тази идея като чудесна, но зле извършена, особено, когато се постави до изследването, извършено от нея и Бетъни Хауърд, в което сравняват състоянието на върховенството на закона във Франция, Испания и България. Установява се, че Европейската комисия е добре информирана, но или премълчава, или представя пропуските в почти благоприятна светлина за управляващите елити, сподели доц. Азманова. Това не е бюрократичен пропуск, а отказ да се санкционират проблеми от тази сила, която трябва да следи за здравето на върховенството на закона, изтъкна доц. Азманова и подчерта, че по този начин ЕК става съпричастна към нарушенията на правовата държава, а в България случаят е особено трагичен, защото включва и съпричастност към завладяването на страната от олигархични интереси - се посочва още в доклада. „В доклада няма големи разкрития, а факти, които са общоизвестни“, допълни доц. Азманова. „В същото време липса на достатъчно ресурси е основната критика към нашата държава когато става дума за докладите, които са изготвени за нас. Целта на изследването ни е да се постави въпросът за политическата отговорност както на българските власти, така и на Европейската комисия“, обобщи тя.
в България и следователно е фрапиращо неефективен при защита на правата
на българските граждани по чл. 2 от Договора за Европейски съюз и Хартата на
основните права на ЕС. Чрез изследването Европейската комисия се призовава да засили мониторинговия механизъм по отношение на върховенството на закона у нас, за да се осигури ефективна защита на правата на българските граждани, по силата на европейското законодателство. Конкретните цели на текста са две: да разкрие сериозността на системното неспазване на върховенството на закона в България, как това застрашава основните права на гражданите и да обърне внимание на неефективността на новия механизъм на Европейската комисия за наблюдение на върховенството на закона при идентифицирането на тези проблеми и в предприемането на съответни мерки. По думите на доц. Азманова идеята за върховенството на закона и за правовата държава би трябвало да успее да обедини лесно политическите сили, но в България става точно обратното, където общият знаменател почти в цялата ни модерна история с малки изключения, като напр. настоящото правителство, е друг – разграбването на държавата и потискането на правата на гражданите. А отношението между държава и народ у нас за доц. Азманова може да се съотнесе към определението на Волтер за видовете хора в света - измамници и измамени. Надеждата, че с приемането ни в ЕС Европа ще ни предпази от политическата ни класа, не се състоя на практика, а свързването между мафия и държава не се прекъсна, посочи доц. Азманова. И допълни, че именно във връзка с тенденцията за авторитарно управление в последните десетина години Европейската комисия е приела задачата да следи по-отблизо върховенството на закона на Стария континент. Механизмите за това са постоянен мониторинг и издаване на Годишни доклади, като до момента има два такива публикувани – за 2020 г. и 2021 г. Доц. Азманова определи тази идея като чудесна, но зле извършена, особено, когато се постави до изследването, извършено от нея и Бетъни Хауърд, в което сравняват състоянието на върховенството на закона във Франция, Испания и България. Установява се, че Европейската комисия е добре информирана, но или премълчава, или представя пропуските в почти благоприятна светлина за управляващите елити, сподели доц. Азманова. Това не е бюрократичен пропуск, а отказ да се санкционират проблеми от тази сила, която трябва да следи за здравето на върховенството на закона, изтъкна доц. Азманова и подчерта, че по този начин ЕК става съпричастна към нарушенията на правовата държава, а в България случаят е особено трагичен, защото включва и съпричастност към завладяването на страната от олигархични интереси - се посочва още в доклада. „В доклада няма големи разкрития, а факти, които са общоизвестни“, допълни доц. Азманова. „В същото време липса на достатъчно ресурси е основната критика към нашата държава когато става дума за докладите, които са изготвени за нас. Целта на изследването ни е да се постави въпросът за политическата отговорност както на българските власти, така и на Европейската комисия“, обобщи тя.
Във втората част на конференцията участници в дискусиите са доц. Христо Христев - адвокат, доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета на Нанси, Франция, доц. Иво Инджов, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, адв. Александър Кашъмов, правен експерт в неправителствената организация „Програма „Достъп до информация“, адв. Емил Георгиев от инициативата „Правосъдие за всеки“ и адв. Юлиан Дацев.
Дискусиите приключиха със серия въпроси и отговори от присъстващите.
Запис от конференцията може да се гледа тук: https://www.facebook.com/ClareDalyMEP/videos/251886540246497
Копие от доклада на доц. Азманова и Бетъни Хауърд може да се прочете тук: http://claredaly.ie/wp-content/uploads/2021/11/RuleofLawBookletBG.pdf?fbclid=IwAR02byp5Y0JkEOe_X40CEi39Pt8m_pg8Y860PJGDc9NBZv9o3BtzLH3FIMw.
Снимки от събитието можете да разгледате във Фотогалерията. (Фото кредит: НДК)
