20 юни 2017 година
Съдийската колегия на ВСС прие за сведение Акт за резултати от извършена тематична проверка, относно „Спазването на родовата подсъдност в производството по чл. 390, ал. 2 от ГПК от районните съдилища“, възложена със заповед на главния инспектор на ИВСС. Тя обобщава данни, събрани в хода на комплексни проверки в 7 районни съдилища в различни съдебни райони, и чрез изискване на статистически данни и справки по дела, образувани по чл. 390 от Гражданско-процесуалния кодекс на произволно избрани 3 съдилища. Целта на проверката е да съдейства за обобщаване, анализиране и уеднаквяване на практиката, свързана със спазването на родовата подсъдност от районните съдилища при разглеждане на молби за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК.
С тази разпоредба са въведени особености при обезпечаването на бъдещ иск, спрямо общия ред за допускане на обезпечаване на иск. Родово компетентен да допусне това е винаги родово компетентният съд. С разпоредбата на ал. 2 на чл. 390 от ГПК е прието, че при искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на имота, такива са вещните искове, при които компетентността на съда е обусловена от цената на иска по данъчна оценка (чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 104, т. 3 ГПК), родово компетентен да допусне обезпечение на бъдещия иск е окръжният съд по местонахождението на недвижимия имот, който ще послужи за обезпечение, независимо от цената на иска.
От извършената проверка се констатира, че районните съдилища прилагат разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от ГПК, като при молби за обезпечаване на бъдещи вещни искове, независимо от цената им, производството е прекратявано и изпращано на компетентния съд – окръжен. Не е установена противоречива съдебна практика по приложението на чл. 390, ал. 2 от ГПК.
Съдийската колегия на ВСС с 10 гласа „за“ и 1 глас „против“ изрази положително становище за добрата работа на съдилищата.
