19 януари 2021 година
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие за запознаване резултатите в изпълнението на Дейност 1 „Разработване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури“ – поддейности 1.5, 1.6 и 1.7, от обхвата на проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“, изпълняван от ВСС по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г. Те включват 10 детайлни доклади за реорганизация на районни съдилища, определени с решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/05.12.2019 г., т. 54, изготвени в изпълнение на поддейност 1.5. доклад – предложения за оптимизация на съдилища, изготвен в изпълнение на поддейност 1.6.; резюмета от проведени 5 броя публични обществени обсъждания на разработените модели за оптимизиране на районни съдилища, изготвени в изпълнение на дейност 1.7.; протоколи от допълнително проведени срещи по апелативни районни във връзка с модел 4.
Колегията избра модел № 4 за оптимизация на съдебната карта на съдилищата, разработен в рамките на поддейност 1.6. „Разработване на предложения за оптимизация на съдебната карта“ от обхвата на проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“, изпълняван от ВСС по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г.
Решено бе координаторите на проекта да изготвят в срок до 02.02.2021 г. проект на Пътна карта с план за действие за реорганизация на съдебните структури на окръжно и апелативно ниво, който следва да бъде обсъден и одобрен от Съдийската колегия.
На основание чл. 30, ал. 2, т. 20 от Закона за съдебната власт, във връзка с изпълнението на поддейности 1.7. „Избор на модел за оптимизация на съдебната карта“, решенията по т. 2.2 и т. 2.3 да се внесат на заседание на Пленума на ВСС за обсъждане и приемане на модел за реорганизация на съдебните структури на районно ниво.
Модел 4 създава възможност за пълна специализация по отношение на всички съдии в районните съдилища, което ще позволи по-бързо и качествено разглеждане на делата. За постигането ѝ се предвижда окрупняване на районните съдилища в областните центрове и на други, за които това се налага според броя на делата и на съдиите, както и създаване на две териториални отделения към Апелативен съд – София. По-големите по численост съдилища и начилието в тях на постоянен и непостоянен състав на съдиите, предполагат при изменение на натовареността, дисбалансът да бъде преодоляван с възможностите на съдиите в съответния съдебен район. Предвижда се районните съдии да работят по различни по вид дела, като специалистите по гражданско право гледат и исковите производства, а тези по наказателно – дела от административен или частен характер, които се развиват при условията на класически състезателен открит процес. Въвежда се норма за натовареност от 43-46 дела на месец на съдия в районен съд, и между 8,3 и 8,5 дела на месец за тези в окръжен и апелативен съд. Моделът гарантира еднакво натоварване на съдиите, правораздаващи на едно ниво в национален мащаб, респективно еднакво възнаграждение за сходна по обем работа и приблизително еднаква стойност, която се разходва от бюджета за едно дело, независимо в кой съд е разгледано. Той предполага изготвяне на краткосрочна и средносрочна прогноза за необходимостта от назначаване на нови съдии. Ще се създаде възможност съдиите от съответния районен съд при промяна на натовареността или друга необходимост да правораздават в по-горен съд. Модел 4 среща подкрепата на професионалната общност, а за осъществяването му са необходими законодателни промени.
