Окончателен отговор на този въпрос все още не можем да дадем, но дори само рекордното поскъпване на тока на енергийните борси и отчетливите ценови тенденции при ключови суровини подкрепят подобна теза. Публикуваните макроикономически данни, макар да не покриват периода с новата силна вълна от заразявания в последните дни и седмици, все пак „затварят“ до голяма степен дебата за икономическите ефекти от пролетните измерения на здравната криза. Заедно с това очакванията за промяна в епидемиологичната картина заради делта варианта на вируса вече доминираха бизнес стратегиите и сценариите за действие на институциите в повечето страни на континента още през юни.
Икономическият растеж в еврозоната през второто тримесечие на годишна база е 13,6% (13,2% за целия ЕС) – логично висока стойност при ниската база на второто тримесечие на 2020 г., когато беше отчетен и сривът на старта на пандемията. Ако разглеждаме промяната на БВП по страни, очаквано най-висок растеж има в Италия, Испания и Франция, които отчетоха и най-дълбок спад през миналата година. Германия – моторът на европейската икономика и най-големият индустриален износител – отчита ръст на БВП от 9,2%. Спрямо първото тримесечие на 2021 г. БВП на еврозоната също нараства отчетливо с 2%, което потвърждава индикациите за устойчиво възстановяване. Все още обаче нивото на икономическа активност остава под средното за предкризисната 2019 г., като БВП на целия ЕС е с 2,8% (3,3% за еврозоната) по-ниско от това през четвърто тримесечие на 2019 г. Икономиката на Германия, въпреки ръста от 1,5% спрямо първото тримесечие, остава с 3,4% под нивото от последното тримесечие на 2019 година.
Индустриалното производство в ЕС отчита лек спад през май и юни, но като цяло индексът задържа стойности, сходни с последните месеци на 2019 г. и показва относителна стабилност след декември на миналата година. При безработицата продължава видимата още след август 2020 г. тенденция за спад, макар тя да остава с около половин процентен пункт над равнището от 2019 г. както в ЕС, така и в еврозоната. От януари индексът на продажби на дребно също почти неизменно расте, като през юни надхвърля с около 7 процентни пункта предкризисното ниво от втората половина на 2019 година. Оборотите в хотелите и ресторантите постепенно се увеличават в първите месеци на 2021 г., но остават наполовина на нивата от 2019 година. Не е изненада, че туризмът остава тежко засегнат от пандемията, но все пак през юни нощувките в места за настаняване са два пъти повече от юни на 2020 година. Докато през юни въздушният транспорт отчиташе с около 60-65% по-малко пътници от същия период на 2019 г., през юли спадът вече е около 45%, а към началото на август се свива до 40%.
Като цяло, програмите за запазване на заетостта и доходите, финансирани от значително увеличаване на бюджетните дефицити и държавните дългове, видимо подкрепят поне краткосрочното подобряване на водещите текущи стопански показатели. Също така е видно, че тези политики и ефектите им върху пазарите създават сериозен натиск върху цените – инфлацията от 2,2% през юли в еврозоната на годишна база е най-високата стойност на индикатора от октомври 2018 година.
В България НСИ отчете ръст на БВП от 9,6% на годишна основа и 0,4% спрямо първото тримесечие на 2021 година. Растежът повече от компенсира значителния спад през второто тримесечие на 2020 г. и по предварителни оценки можем да твърдим с голяма доза увереност, че икономическата активност през второто тримесечие на 2021 г. вече е над средното ниво за предкризисната 2019 година. Номиналният ръст на БВП спрямо същия период на 2020 г. доближава 12%, което отразява и вече коментираните засилени инфлационни процеси.
Общата картина се допълва от сходни тенденции в останалите водещи индикатори. Пазарът на труда (виж повече тук) запазва позитивната динамика, като броят на наетите отново е над 2,3 милиона, или с 65 хиляди повече лица в сравнение с юни на 2020 година. Средната работна заплата нараства с над 14,1% спрямо второто тримесечие на 2020 г., а средният осигурителен доход – с 8,4%. Тези данни също показват, че дългосрочните характеристика на пазара на труда, мерките за запазване на заетостта в кризата, както и увеличаването на заплатите в публичния сектор (основно образование, но и здравеопазване и социални дейности) дават отчетлив ефект в по-високи нива на заплати.
Износът на стоки нараства на годишна база с близо 28% през юни, а общо на стоки и услуги - с 38% за второто тримесечие (но едва 21% в реално изражение за тримесечието, което разкрива силния ефект на нарасналите цени на суровини и енергийни ресурси с висока относителна тежест в структурата на българския износ). Март, април и юни изглеждат като месеци с рекордни стойности на износа в цялата нова стопанска история на България. Индустриалното производство се стабилизира след март и дори отчита минимално свиване през тримесечието, но като цяло нивата са вече над средните за предкризисната 2019 година. Най-впечатляваща е динамиката в автомобилната индустрия и производството на велосипеди, но значителни ръстове отчитат в електрониката, производството на метални изделия, машини и оборудване, пластмасови изделия. При търговията на дребно, с изключение на февруари 2021 г., отчитаме 13 последователни месеца на растеж на индекса на продажбите, а към юни 2021 г. той вече е със стойност над средната за 2019 година.
Все още не можем да твърдим с увереност, че възстановяването е необратимо, както и да правим хипотези за тежестта на здравната криза, която ще е свързана с вълната заразявания от лятото и идващата есен. Към несигурността в международната конюнктура трябва да добавим и специфичните фактори за България – политическата криза въздейства най-малкото на капиталовите разходи (разплащания към изпълнители, спиране на работа и договори и др. под. действия с неясни измерения), както и на потенциалните параметри на политиката на доходите, например различните сценарии за увеличаване на пенсиите. Отделно от това няма консенсус дали и какви мерки за субсидиране на засегнати бизнеси да бъдат прилагани през есента и зимата. Ако обаче закономерността всяка следваща вълна на пандемията да въздейства все по-слабо върху стопанското поведение на бизнес и домакинства, можем смело да обърнем дебата за политиките от непосредствени антикризисни действия към решаване на структурните проблеми, въздействащи върху производителността и дългосрочния потенциал за икономически растеж.
