„Някак неусетно тази Конституция се превърна във втората по продължителност на действие след Търновската. Според съвременни историци два от българските парламенти са с най-качествен състав - Учредителното събрание от 1879 г. и Великото Народно събрание от 1990 г.“ С тези думи министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов откри Тържествено събрание по случай 30 години от приемането на Конституцията на Република България.
Събитието бе под патронажа на президента на Република България Румен Радев. То бе организирано от Министерството на правосъдието и се проведе в аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. На събранието присъстваха народни представители от 7-ото Велико Народно събрание, вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, конституционни съдии, представители на други държавни институции, на партиите представени в 45-ото Народно събрание, юристи и университетски преподаватели. Слово произнесе президентът Румен Радев, а изказвания направихапредседателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков и народни представители от 7-ото Велико Народно събрание.
„Сградата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е по-висока от сградата на площад „Народното събрание“. Проблемът е, че често в българската история обитателите на тази сграда са били на по-голяма висота, от колкото на другата. И нека да направим така, че те да носят в еднаква степен достойнството на българския народ“, каза още министър Стоилов.
„Уважаеми привърженици на конституционализма, моето изказване е своеобразен мост между приемането на Конституцията и нейното действие днес. В 7-то Велико Народно събрание, подобно на полемиката в Учредителното, също се водят оживени, а понякога и ожесточени спорове между застъпващите различни политически възгледи. Това обаче не попречи на около три четвърти от депутатите да постигнат съгласие за приемане на нова Конституция. Като активен участник в този процес ви благодаря, че издържахте на изпитанията! Поздравявам ви за вашата политическа и гражданска доблест! Изразявам преклонение пред паметта на тези ярки личности от онова време, които вече не са сред нас!“, изтъкна в речта си правосъдният министър.
„Конституцията от 1991 г. е българска по произход и съдържание. Тя продължава традиции, наченати още в следосвобожденска България, и заедно с това отговаря на съвременните конституционни стандарти. Тя е също европейска конституция, защото с незначителни допълнения отговори на изискванията за членство на България в ЕС. В европейски контекст е актуална темата за българската конституционна идентичност. Отстояването на тази идентичност обаче изисква тя да получи европейско признание“, категоричен бе министър Стоилов.
По думите му, нашата Конституция е пълноценен юридически акт: „Във всяка Конституция има нещо свято. Това е нейното ценностно ядро, намерило израз в основните принципи. Конституцията ни отговаря на двата основни критерия, залегнали още в Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г., защото признава права на личността и установява разделение на държавната власт. Тя притежава определеност на нормативното съдържание, като оставя възможности за избор на законодателна политика. Непосредственото действие на конституционните разпоредби и юридическата защита на конституционните норми от КС превръщат Конституцията в пряко приложимо право“.
„Конституцията определя България като република с парламентарно управление. Отстояването на парламентарното управление зависи преди всичко от способността и отговорността на политическите партии и държавните институции. Сега те в още по-голяма степен се налага да търсят доверието на българските граждани, да доказват, че изборите не се свеждат до излъчване на представители за властта, а са демократичен път за намиране на решения на най-важните въпроси, които вълнуват хората“, допълни проф. Стоилов.
Той припомни, че според Конституцията държавната власт се осъществява както от органите, предвидени в нея, така и пряко - чрез референдуми и други форми. По големите национални въпроси българските граждани могат да се произнасят с решаващ глас, особено след като има съответен закон. Според него тази възможност не бива да се пренебрегва от партиите и държавните институции, особено когато наближава времето отново да се вземат решения с дългосрочни социално-икономически последици.
„Конституцията се оказа устойчива във времето. Това е важно качество на всеки основен закон. Солидните държави обикновено имат стабилни конституции. Не бива да оправдаваме собствените си недостатъци с конституцията. Трябва да отдадем заслуженото на всички, които не допуснаха да се реализират опитите за нейната подмяна“, заяви министърът.
По думите му, периодичното подновяване на конституционния дебат е признак за жизненост на конституцията. В неговото провеждане обаче трябва да се поучим от натрупания, по-скоро горчив, отколкото успешен опит. Неколкократните промени в главата за съдебната власт не постигнаха очаквания от мнозина ефект. Освен това не бива да има илюзии, че множеството проблеми в тази област опират само до конституционната конструкция. Редица от тях, които пряко засягат гражданите и юридическите лица, се отнасят до наглед малки, но важни нормативни решения и управленски действия.
„Историята показва, че конституциите трябва да ограничават властта на силните, за да имат сила правата. Тази тяхна роля остава, но за разлика от времето на първите конституции днес светът е значително променен. Промените и редуващите се кризи в перспектива ще доведат до ново поколение конституции в търсене на необходимия баланс между частно и публично, между сигурност и справедливост, между национално и глобално, между физическа и виртуална реалност. Разговорът за бъдещето на конституционализма отива много по-напред и в по-голяма дълбочина от познатите вече спорове и решения.
Нека като отбелязваме 30-та годишнина на Конституцията на Република България и на нейна основа да се стремим към благоденствие за българските граждани и за нашата родина! На многая лета за вас и за Конституцията!“, каза в заключение министър Янаки Стоилов.
