Заместник-министърът на културата Весела Кондакова взе участие в Седмата среща на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа - „Утвърждаване ролята на културата за устойчиво развитие“, в Рамките на Гръцкото председателство на организацията. Форумът, който се проведе онлайн днес, 25 май, бе ръководен от Николас Ятроманолакис, зам.-министър на културата и спорта на Република Гърция. Гости на срещата бяха Ернесто Отоне – зам.-генерален директор на ЮНЕСКО, Бьорн Берге – зам.-генерален секретар на Съвета на Европа и Темис Кристофиду – генерален директор на Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура” в Европейската комисия.
Гръцкото председателство на Съвета бе избрало като тема на провелата се дискусия „Дигиталната и екологична културна политика в светлината на пандемията”.
В своето изказване зам.-министър Кондакова подчерта, че дискусията по избраната от Гръцкото председателство тема е дала възможност за обмен на идеи, за координиране на действията и споделяне на опита в прилагане на конкретни мерки за преодоляване на последиците от пандемията от Ковид-19 в областта на културата в светлината на развиващите се технологии и дигитализацията. Зам.-министър Кондакова предложи, че по отношение на дигиталната и екологична културна политика могат да се разгледат някои конкретни посоки на действие и разработят някои съответстващи мерки, например:
- задълбочаване на връзката между културата, свързаните с нея индустрии и околната среда, наред с енергийната ефективност и регионалното развитие, с цел постигане на редица „зелени“ приоритети;
- насърчаване на оптимално и целесъобразно използване на възможностите за създаване, разпространение и потребление на културно съдържание, произхождащи от новите технологии и дигиталната среда;
- задълбочаване на връзките между културата и други сектори като образование, иновации, технологии и местно и регионално икономическо развитие, както на ниво политики, така и на ниво партньорства.
В заключение зам.-министър Кондакова подчерта, че дигиталните и екологични културни политики, които бихме могли да развиваме в бъдеще, следва да отговарят във възможно най-голяма степен на специфичните нужди на културния сектор.
В тази връзка обменът на добри практики, идеи и сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа следва да се поддържа, а като следваща стъпка можем да помислим и върху възможността за изграждане на съвместен дигитален архив, който по иновативен начин да осигурява достъп до най-ценното от културата и заобикалящата я среда в нашия регион.
С цел преодоляване на последиците от пандемията от Ковид-19 министрите подкрепят приемането на политики, които повишават устойчивостта на културната сфера в условия на криза, включително и насърчаване на цифровизацията на културното съдържание, за да стане то по-достъпно за всички. Министрите се ангажираха да насърчават мерки за популяризиране и подобряване на достъпа на културните организации до финансови ресурси за намаляване на рисковете в културния сектор.
Министрите на културата и ръководители на делегации приеха и Декларация от Атина. В нея те подчертават, че продължават съвместните си усилия за укрепване на сътрудничеството в областта на културата в рамките на Съвета на министрите на културата на държавите членки от Югоизточна Европа с цел споделяне на информация, знания и изпълнение на съвместни проекти в културния и творческия сектор, за да се постигнат целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., Новата европейска програма за култура и Работния план на ЕС за културата за периода 2019 – 2022 г.
В края на декларацията министрите подчертават своята решимост да продължат работата си по създаване на Фонд за културно сътрудничество на страните в Югоизточна Европа в рамките на Съвета на министрите. В тази връзка отправиха благодарности към Република България за координацията на процеса по разработване на учредителните документи на Фонда. Министрите приканват Република България и Черна гора, като следващ председател на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа, да продължат необходимите обсъждания в сътрудничество с ЮНЕСКО и останалите държави членки на Съвета, за да приключи работата по учредителните документи и Фондът да заработи през 2022 г.
